Филлис Джеймс - Убийството на прислужницата

Сякаш досетила се какво той си мисли, тя каза:

– Само аз съм тук през повечето време. Марта напусна и на нейно място взех две жени, които идват само през деня от новия град. Очаквам ги всеки ден, но никога не е сигурно, че ще се появят. Това внася разнообразие в нашите чувства. Стивън си е вкъщи през уикендите, разбира се, и това помага. За основно почистване ще има достатъчно време, преди майка ми да се завърне. Засега има главно работа по документите – завещанието на баща ми, задълженията след смъртта му и адвокатски притеснения.

– Трябва ли да оставате тук сама? – попита Далглийш

– Нямам нищо против. Някой от семейството трябва да остане тук. Сър Рейнолд ми предложи едно от неговите кучета, но обичат да хапят малко повече, отколкото ми харесва. Освен това не са обучени да прогонват призраци.

Далглийш пое чашата, която тя му подаде, и попита за Катерин Бауърс. Изглеждаше най-безопасно да спомене нейното име. Стивън Макси не го интересуваше, а към Филикс Хърн интересът му беше твърде голям. Ако пита за детето, щеше да събуди златокосия призрак, чиято сянка вече стоеше между тях.

– Виждам Катерин от време на време. Джими е още в „Сейнт Мери“ засега и Катерин го посещава с баща му доста често, за да го извеждат навън. Мисля, че тя и Джеймс Ричи ще се оженят.

– Не е ли малко неочаквано?

Тя се засмя.

– Всъщност не знам дали Ричи вече знае това. Ще бъде хубаво, ако стане. Тя обича детето, наистина се грижи за него, а Ричи ще бъде щастлив. Не мисля, че има за кого друг да ви разкажа. Майка ми е наистина много добре и не е много нещастна. Филикс Хърн е в Канада. Брат ми е в болницата през повечето време и е ужасно зает. Казва, че там всички били много мили.

„Защо да не бъдат, помисли си Далглийш. Майка му си излежава присъдата, а сестра му се справя без помощ с работата по къщата и с враждебността или – което е по-страшно – със състраданието на селото.“ Но Стивън Макси се беше върнал в болницата и всички бяха много мили. Нещо от чувствата на Далглийш се беше изписало на лицето му, защото тя добави бързо:

– Радвам се, че е зает. За него беше по-лошо, отколкото за мене.

Известно време двамата седяха мълчаливо. Въпреки че изглеждаха добре в компанията си един на друг, Далглийш беше болезнено чувствителен към всяка нейна дума. Той желаеше да каже нещо успокояващо или насърчително, но отхвърляше всяко изречение, което му хрумваше, преди да може да го изговори. „Съжалявам, че трябваше да го направя.“ Само че не съжаляваше и тя беше достатъчно интелигентна и честна да знае това. Никога не се беше извинявал заради работата си и не искаше да я обиди сега, като се преструва на засрамен. „Знам че сигурно не ме харесвате заради това, което трябваше да направя.“ Блудкаво, сантиментално, неискрено и с арогантното допускане, че тя чувства нещо към него, независимо какво е то. Отидоха до вратата и тя остана там, докато го загуби от поглед. Когато обърна глава и видя самотната ѝ фигура, очертана за миг от светлината на къщата, той разбра с въодушевяваща сигурност, че те ще се срещнат отново. И когато това се случеше, верните думи щяха да бъдат намерени.

Питър Уорлок (1894 – 1930), псевдоним на английския композитор и музикален критик Филип Хезелтайн, който имал интерес към окултизма. На английски „уорлок“ означава магьосник, вълшебник. – Б.пр.

Овълтайн – търговско име на млечна напитка, произвеждана в Швейцария от 1904 г. – Б. пр.

Джордж Стъбс (1724 – 1806), английски художник на коне. – Б. пр.

Джорджиански – известен в архитектурата стил от епохата на английския крал Джордж V. – Б.пр.

Уиндзор – дървено кресло с извит гръб. – Б.пр.

Grand Guinol, театър в Париж, известен със своите пиеси на ужаса. Основан е през 1895 г. и е бил на върха на славата в продължение на 65 години. – Б. пр.

Господ е Пастир мой, Псалм Давидов 23, Псалтир. – Б. пр.

Наденица с боб яхния. – Б.пр.

Пиле в свинско шкембе. – Б.пр.

У. Шекспир, „Както ви се харесва“, началото на четвърто действие.

Правото на господаря (фр.). – Б. пр.