Филлис Джеймс - Убийството на прислужницата

Той изрече шокиращите думи и в последвалата тишина промърмори нещо, което може да е било извинение, нелепо скривайки лицето си с ръка. Известно време никой не проговори и след това Катерин каза:

– Вие не дойдохте на съдебното следствие, нали? Чудехме се тогава за вас, но някой каза, че сте болен. Сигурно сте се страхували, че ще бъдете разпознат? Но вие вече сте знаели как е умряла Сали и защо не е възможно да падне подозрение върху вас.

Под влияние на емоцията си Проктър беше разказал историята убедително и гладко, без да мисли за интереса си. Сега нуждата да защити себе си се върна и с нея дойде и предишната му настървеност.

– Защо да ходя там? Не бях в добра форма и без туй. Знаех точно как е умряла. Полицията ни каза, когато пратиха човека си при нас в неделя сутринта. Той веднага ме попита кога съм я видял за последен път, но аз имах готов отговор. Сигурно всички си мислите, че е трябвало да му кажа колко много знаех. Да, ама не му казах! Сали беше причинила достатъчно неприятности приживе и не исках да допусна да се добавят нови сега, когато беше мъртва, стига да можех. Не виждах защо моят личен живот трябва да става известен пред всички в съда. Не е лесно да се обясняват тези неща. Понякога хората разбират всичко погрешно.

– Още по-лошо е – те могат да разберат всичко съвсем правилно – каза Филикс хладно.

Слабото лице на Проктър пламна. Той стана, нарочно обърна гръб на Филикс и заговори на Елинор Макси.

– Извинете ме сега, но аз ще си тръгвам. Не искам да се натрапвам. Просто трябваше да видя инспектора. Надявам се, че всичко ще завърши добре, но вие нямате нужда от мене тука.

„Говори сякаш ние тука ще раждаме“ помисли си Стивън. Желанието да покаже независимост от Далглийш и да обяви, че има поне един в това семейство, който се смята свободен да мисли сам, го накара да попита:

– Може ли да ви закарам до вас? Последният автобус потегля в осем часа.

Проктър показа с жест, че отказва, но изобщо не погледна към Стивън:

– Не. Не, благодаря. Колелото ми е отвън. Добре са го ремонтирали, като се има предвид какво представляваше. Моля, не си правете труда да ме изпращате.

Той стоеше с ръце в ръкавици, отпуснати надолу, трогателна, неприветлива фигура, но не без достойнство.

„Поне има усета да знае кога е нежелан“, помисли си Филикс. Изведнъж с отсечен жест Проктър подаде лявата си ръка на Елинор Макси и тя я пое.

Стивън отиде с него до вратата. Докато го нямаше, никой не проговори. Филикс усещаше как напрежението му се повишава и ноздрите му потръпнаха при спомена на познатата миризма на страх. Те сигурно знаят вече. Беше им казано всичко, освен самото име. Но колко готови бяха да признаят истината? Той ги наблюдаваше изпод сведените си клепачи. Дебора беше необичайно спокойна, сякаш краят на лъжите и измамите беше донесъл със себе си успокоение. Той не вярваше, че Дебора знае какво предстои. Лицето на Елинор Макси беше посивяло, а скръстените ѝ ръце лежаха отпуснати в скута ѝ. Беше почти сигурен, че мислите ѝ бяха другаде. Катерин Бауърс седеше сковано, устните ѝ бяха стиснати, сякаш в неодобрение. Отначало Филикс си беше помислил, че тя се забавлява. Сега не беше толкова сигурен. Забеляза с язвително задоволство как чупи пръсти и как ъгълчетата на очите ѝ потрепват нервно. Стивън се появи изненадващо и Филикс заговори:

– Това не продължава ли вече достатъчно дълго? Изслушахме доказателствата. Задната врата е била отворена до дванайсет часа и трийсет и три минути, когато Макси я е заключил. Известно време преди това, значи, някой е влязъл и е убил Сали. Полицията не е открила кой е бил той и е малко вероятно, че ще го открият. Може да е бил всеки.

Предлагам никой от нас повече нищо да не казва. – Той ги огледа един след друг. Предупреждението беше недвусмислено.

Далглийш каза тихо:

– Вие предполагате, че един съвършено непознат човек влиза в къщата, не прави опит да открадне нищо, оти-ва право в стаята на мис Джъп и я удушава, а тя, без да направи усилие да извика за помощ, лежи кротко по гръб на леглото?

– Може да го е била поканила да дойде, който и да е бил той – каза Катерин.

Далглийш се обърна към нея:

– Но тя е очаквала Проктър. Не можем да си представим, че е искала да има свидетел на тази размяна на пари. И кого би могла да покани? Ние проверихме всички, които я познават.

– За бога, спрете да обсъждате това – извика Филикс. – Не виждате ли, че той точно това иска да правите! Той няма доказателства!