Филлис Джеймс - Убийството на прислужницата

Чу се звук от бавни, внимателни стъпки по стълбите, последвани от почукване на вратата. Беше Марта с вечерния чай. В детството му старата бавачка беше решила, че чаша с нещо топло за пиене ще прогони ужасяващите и необясними кошмари, от които за кратко той и Дебора страдаха. С времето кошмарите отстъпиха място на по-осезаемите страхове на юношеството, но топлите напитки станаха семеен навик. Марта като сестра си преди нея беше убедена, че те са единственият ефикасен талисман срещу истинските и въображаемите опасности на нощта. Сега тя остави малкия поднос внимателно. Там беше и синята чаена чаша „Уеджуд“, от която пиеше Дебора, и старата чаша от коронацията на Джордж V, която дядо Макси беше купил за Стивън.

– Донесох също и вашето топло мляко, мис Дебора – каза Марта. – Помислих си, че ще ви намеря тук. – Говореше тихо, сякаш двете заговорничеха. Стивън се замисли дали тя се досеща, че са обсъждали Катерин. Беше както едно време: старата услужлива бавачка, която донася топлото мляко за през нощта и е готова да остане и да си приказва. Но все пак не беше същото. Предаността на Марта беше по-словоохотлива, по-пресметлива и по-неприемлива. Беше имитация на чувство, което първоначално е било просто и необходимо за него като въздуха, който диша. Припомняйки си това, той си помисли също, че Марта има нужда някой да я похвали от време на време.

– Вечерята беше прекрасна, Марта – каза той.

Дебора беше отстъпила от прозореца и беше обхванала с тънките си пръсти с червен лак на ноктите чашата, която изпускаше пара.

– Жалко, че разговорът не беше на нивото на храната. Изслушахме лекция от мис Лидъл за социалните последици от извънбрачното забременяване. Ти какво мислиш за Сали, Марта?

Стивън знаеше, че това не е най-добрият въпрос. Дебора никога не би го задала.

– Изглежда доста мълчалива – призна Марта, – но разбира се, това са още първите ѝ дни. Мис Лидъл много я похвали.

– Според мис Лидъл – каза Дебора, – Сали е пример за всички добродетели, освен една, но това е пропуск на природата, която в тъмното не успява да разпознае, че това момиче е завършило гимназия.

Стивън беше силно изненадан от горчивината в гласа на сестра си.

– Не знам дали цялото това образование е хубаво нещо за една прислужница, мис Дебора. – Марта успя да даде да се разбере, че тя самата беше успяла прекрасно в живота и без образование. – Надявам се само, че знае какъв късмет има. Господарката дори ѝ даде нашето детско креватче, на което и двамата сте спали.

– Е, вече не спим на него. – Стивън се опита да скрие раздразнението в гласа си. Достатъчно бяха говорили за Сали Джъп! Само че никой не можеше да прекъсне Марта. Все едно че тя лично беше осквернена, а не само семейното креватче.

– Ние винаги сме се грижили за това креватче, д-р Стивън. Пазеше се за внуците.

– По дяволите! – извика Дебора. Тя избърса разлятото мляко от пръстите си и остави чашата на подноса. – Човек не бива да брои внуците си, преди да са се излюпили – нито да мисли за това. Брат ми вероятно ще се събере с чевръста и едрогърда медицинска сестра, която ще предпочете да си купи ново, удобно креватче от Оксфорд Стрийт. Благодаря за топлата чаша, мила Марта. – Независимо от усмивката това беше покана да напусне.

Последните пожелания за лека нощ бяха казани и същите внимателни стъпки заслизаха по стълбите. Когато заглъхнаха, Стивън каза:

– Горката стара Марта. Толкова сме свикнали с нея, че почти не я забелязваме, а тази слугинска работа вече ѝ идва много. Трябва да помислим как може да получава пенсия.

– Пенсия откъде? – Дебора отиде пак при прозореца.

– Поне сега има кой да ѝ помага – Стивън се опита да спечели време.

– Стига да се окаже, че от Сали има повече полза, отколкото неприятности. Мис Лидъл смята, че бебето ѝ е изключително добро. Но всяко бебе, ако не плаче две нощи от всеки три, го обявяват за изключително добро. Освен това има и пране. Сали едва ли може да помага много на Марта, ако прекарва половината сутрин в пране на пелени.

– Очевидно и други майки перат пелени – каза Стивън, – и пак намират време за друга работа. На мене това момиче ми харесва и тя може да помага на Марта, ако ѝ се даде такава възможност.

– Поне в твое лице тя има сърцат поддръжник, Стивън. Жалко, че когато неприятностите започнат, ти ще бъдеш на безопасно място в болницата.

– Какви неприятности, за бога? Какво ви става на всички? Защо сте решили, че това момиче ще създава неприятности?