Филлис Джеймс - Убийството на прислужницата

В този момент мис Лидъл реши, че трябва да се чуе гласът на човека с опит в това отношение.

– Аз мисля, докторе, че не бива да говорим толкова несериозно за проблемите на тези деца. Естествено, трябва да проявяваме християнска благотворителност – тук мис Лидъл кимна към викария, сякаш потвърждаваше присъст-вието на друг експерт и се извиняваше, че е нахлула в неговата територия, – но не мога да се отърва от чувството, че обществото като цяло се държи твърде благосклонно с тези момичета. Моралните стандарти на страната ще продължат да падат, ако тези деца получават повече грижи и внимание, отколкото онези, които са законородени. И това вече става! Има много бедни, почтени майки, но те не получават и половината от суетнята и вниманието, които се изсипват върху някои от тези момичета.

Тя обиколи с поглед масата и с пламнало лице започна отново енергично да се храни. Е, какво от това, ако всички изглеждаха изненадани? Това трябваше да се каже. Тук беше мястото да го каже. Погледна викария сякаш да осигури подкрепата му, но мистър Хинкс, след първоначалния озадачен поглед, сега се беше съсредоточил във вечерята си. Мис Лидъл, сепнала се, че няма съюзник, си помисли раздразнено, че милият викарий доста лакомо се е нахвърлил да яде. Изведнъж чу, че Стивън Макси говори.

– Тези деца, разбира се, по нищо не се различават от другите, освен че им дължим повече. Не смятам, че и майките им са по-различни. В края на краищата колко хора спазват моралния закон, погазен от тези момичета, заради което ги презираме?

– Много, доктор Макси, уверявам ви. – Мис Лидъл, заради естеството на работата си, не беше свикнала млад човек да ѝ се противопоставя. Стивън Макси може и да беше млад преуспяващ лекар, но не и специалист по момичета с престъпно поведение. – Ужасяващо би било, ако поведението, за което трябва да слушам в работата си, е наистина характерно за съвременната младеж.

– Е, като представител на съвременната младеж, от мене да знаете, че често си позволяваме да презираме онези, за които е известно, че това им се е случило. Момичето, което е при нас, ми изглежда напълно нормално и почтено.

– Тя се държи тихо и изискано. Има добро образование. Гимназиално. Никога не би ми минало през ума да я препоръчам на майка ви, ако не превъзхождаше момичетата в Сейнт Мери. Всъщност тя е сирак, отгледана е от една леля. Надявам се обаче, че това няма да разколебае вашето състрадание. Задачата на Сали е да работи много и да се възползва по най-добрия начин от тази възможност. Миналото си е отишло и най-добре ще е да го забравим.

– Сигурно е трудно да бъде забравено, когато имаш такъв жив спомен за него – каза Дебора Риско.

Доктор Епс, подразнен от един разговор, който водеше до лошо настроение или още по-неприятно – до лошо храносмилане, побърза да се намеси. За жалост, резултатът беше продължение на разногласията.

– Тя е добра майка и хубаво момиче. Може би ще срещне човек, за когото ще се омъжи. И това ще бъде най-хубавото. Не мога да кажа, че този сюжет неомъжена-майка-с-дете ми харесва. Двамата изпадат в прекомерна зависимост един от друг и понякога рухват психологически. Понякога си мисля – знам, че е ужасно еретично, мис Лидъл, – че най-добре би било тези бебета да се осиновяват от добри родители, щом се родят.

– Детето е отговорност на майката – заяви мис Лидъл. – Неин дълг е да го пази и да се грижи за него.

– В продължение на шестнайсет години и без помощ от бащата?

– Естествено, винаги когато е възможно, получаваме от съда решение за бащинство. Но за съжаление, Сали е неумолима и не ни казва името на бащата, така че не можем да ѝ помогнем.

– Тези дни с няколко шилинга много далеч не можеш да стигнеш. – Стивън Макси изглеждаше решен до болка да поддържа темата на разговора. – А Сали, предполагам, че дори държавна помощ за деца не получава.

– Това е християнска страна, милият ми брат, и за грехове се наказва със смърт, а не се дават по осем шилинга от парите на данъкоплатците.

Дебора беше измърморила под носа си, но мис Лидъл я беше чула и си помисли, че намерението ѝ е било да бъде чута. Мисис Макси очевидно почувства, че е дошъл моментът да се намеси. Най-малко двама от нейните гости смятаха, че трябваше да го направи по-рано. Не беше в стила на мисис Макси да остави нещо да излезе извън контрол.

– Тъй като искам да повикам Сали, може би ще бъде по-добре да сменим темата. Ужасно съм досадна, но трябва пак да попитам за църковния празник. Знам как ви изглежда – като че ли съм ви поканила тук под фалшив претекст, но наистина трябва да помислим за възможни дати. По тази тема всичките ѝ гости можеха спокойно да проявят своята словоохотливост. Докато Сали дойде, разговорът беше станал толкова безинтересен, миролюбив и спокоен, за какъвто можеше да мечтае дори Катерин Бауърс.