Филлис Джеймс - Убийството на прислужницата

Мис Лидъл наблюдаваше Сали Джъп, докато тя обикаляше около масата. Сякаш разговорът по време на вечерята я беше подтикнал да се вгледа в момичето за първи път. Сали беше много слаба. Гъстата червеникаво-златиста коса, събрана под шапчицата ѝ, изглеждаше много тежък товар за нежната ѝ шия. Ръцете ѝ бяха като на дете – дълги, с остри лакти, които изпъваха зачервената ѝ кожа. Широката ѝ уста сега не се смееше, зелените ѝ очи бяха сериозно съсредоточени във възложената ѝ задача. Мис Лидъл внезапно почувства тръпка на обич. Сали наистина се справяше много добре, наистина! Тя вдигна очи да улови погледа на момичето, да му се усмихне одобрително и окуражително. Внезапно очите им се срещнаха. Цели две секунди те се гледаха. След това мис Лидъл се изчерви и сведе очи. Сигурно беше сгрешила! Сали никога не би се осмелила да я гледа така. Объркана и ужасена, тя се опита да анализира изключителното въздействие на този мимолетен контакт. Още преди чертите на лицето ѝ да застинат в маска, изразяваща похвала за момичето, тя прочете в очите му не характерната слугинска преданост на Сали Джъп от приюта Сейнт Мери, а забавно презрение, намек за конспирация и неодобрение, което беше толкова силно, че направо плашеше. После зелените очи отново се сведоха надолу и мистериозната Сали стана пак смирената, унилата Сали на мис Лидъл, любимото и най-облагодетелствано момиче с престъпно поведение. Но моментът остана. На мис Лидъл ѝ призля от страх. Тя беше препоръчала Сали, без да се двоуми. На пръв поглед всичко беше наред. Момичето беше превъзходно. Всъщност твърде висока категория за работата в Мартингейл. Решението беше взето. Късно беше да се съмнява сега дали е било правилно. Най-лошото, което можеше да се случи, беше позорно връщане на Сали в „Сейнт Мери“. За първи път мис Лидъл си даде сметка, че въвеждането на нейната любимка в Мартингейл може да предизвика усложнения. Но нали никой не очакваше от нея да предвиди тежестта на тези усложнения, нито че ще свършат с насилствена смърт.

Катерин Бауърс, която щеше да остане в Мартингейл за уикенда, беше говорила малко по време на вечерята. Тъй като по природа беше честна, тя се почувства ужасена, че симпатизира на мис Лидъл. Разбира се, че от страна на Стивън беше много великодушно и смело да говори толкова разпалено в защита на Сали и други като нея, но се подразни, както ставаше, когато приятелките ѝ, които не бяха медицински сестри, говореха за благородството на нейната професия. Хубаво беше да имаш романтични представи, но това беше малка компенсация за онези, които работят сред подлоги и престъпници. Затова тя се изкушаваше да каже нещо, но присъствието на Дебора на масата срещу нея я караше да замълчи. Вечерята като всички неуспешно преминали събития изглеждаше три пъти по-дълга от една обикновена вечеря. Катерин си помисли, че едно семейство никога не се застоява толкова дълго да си изпие кафето, а мъжете никога не се бавят толкова много. Но накрая всичко свърши. Мис Лидъл се бе върнала в „Сейнт Мери“, намеквайки, че ще бъде по-спокойна, ако не оставя мис Полак дълго време да се грижи сама за всичко. Мистър Хинкс измърмори нещо за последен прочит на утрешната проповед и се изпари като неясен призрак в пролетния въздух. Семейство Макси и доктор Епс седяха щастливо в гостната, наслаждаваха се на огъня с дърва и разговаряха за музика. Катерин не би избрала тази тема за разговор. Дори телевизията беше за предпочитане, но единственият телевизор в Мартингейл беше в гостната на Марта. Ако се наложеше да се говори още, Катерин се надяваше, че разговорът ще бъде сведен до медицина. Може би доктор Епс щеше да каже най-спокойно: „Вие, разбира се, сте медицинска сестра, мис Бауърс, колко хубаво е за Стивън, че тук има някой, който споделя неговите интереси“. Тогава тримата ще се разприказват, а Дебора ще трябва да седи в гробно мълчание и ще разбере, че на мъжете им омръзват хубавите безполезни жени, колкото и добре да са облечени, че Стивън има нужда от някой, който разбира работата му, някой, който може да говори с приятелите му смислено и професионално. Това беше една приятна мечта и като повечето мечти нямаше нищо общо с действителността. Катерин седеше, протегнала ръце към огъня с припламващите дърва и се опита да се държи непринудено, докато другите говореха за един композитор, който необяснимо защо се казваше Питър Уорлок [1] Питър Уорлок (1894 – 1930), псевдоним на английския композитор и музикален критик Филип Хезелтайн, който имал интерес към окултизма. На английски „уорлок“ означава магьосник, вълшебник. – Б.пр. . Тя никога не го беше чувала, освен в някакъв неясен исторически смисъл. Дебора, естествено, заяви, че не го разбира, но както обикновено, успя да представи невежеството си като нещо забавно. Усилията ѝ да включи Катерин в разговора, разпитвайки за мисис Бауърс, беше доказателство за Катерин, че това е снизходителност, а не любезност. Изпита облекчение, когато новата прислужница дойде да предаде съобщение на доктор Епс. Една от пациентките му в отдалечена ферма беше започнала да ражда. Докторът се надигна неохотно от стола си, отърси се като мокро куче и поднесе извиненията си. Катерин опита за последен път.