Карин Фосум - Индийската съпруга

— Той е убиецът и ти го знаеш — лаконично отбеляза той и набоде една скарида на вилицата си.

— Вероятно си прав — съгласи се съвсем открито Фрис, — но това не е достатъчно основание, за да го осъдят.

Сайер избърса майонезата от устата си и погледна адвоката.

— Ако го пуснем на свобода, рано или късно ще се развилнее пак. Ще тиктака като бомба със закъснител.

Фрис се усмихна и захапа сандвича си.

— Едва ли си се разтревожил за убийство, което още не е извършено. В момента си затрупан с достатъчно случаи. Както и аз.

В продължение на няколко минути се храниха мълчаливо.

— Най-лошото е — подхвана Сайер, — че Йоран се чувстваше добре със самия себе си за пръв път от много време насам. Оттегляйки самопризнанието, ще му се наложи да преживее всичко отначало. Върна се на нулева позиция. Трябваше да му го спестиш.

Фрис отпи от кафето си.

— Изобщо не биваше да попада в ареста — възрази той. — Ти си отдавна в системата. Изненадан съм, че пое подобен риск.

— Отлично знаеш, че бях принуден.

— Методите ти са ми пределно ясни. Преструваш се на негов съюзник. Галиш го с перце. Слушаш го, кимаш с разбиране, потупваш го окуражително по рамото. Правиш му комплименти. Внушаваш му, че си единственият, който може да го изведе от стаята и да му предостави пълните му права. Които преди това си му отнел.

— Другият вариант е да крещя и да удрям. Ти него ли предпочиташ?

Фрис не отговори. Дъвчеше бавно и старателно всяка хапка.

— Посял си индийка в съзнанието му — остро го обвини той. — Както навремето един учен пося бяла мечка в главата на изследваното лице. Като част от експериментаторската му работа.

— Нима? — равнодушно попита Сайер.

— Хайде да поиграем на една игра. Ако изобщо знаеш какво е игра.

— Зная.

— В продължение на няколко секунди мислѝ за каквото си искаш. Представи си нещо по твой избор. Всичко е позволено с едно изключение: картината в главата ти не бива да включва бяла мечка. Иначе няма никакви ограничения. Само не мисли за бяла мечка. Разбра ли?

— По-добре отколкото предполагаш.

— Започвай да мислиш.

Сайер се подчини, но продължи да се храни. В съзнанието му веднага се оформи картина. Той я разгледа внимателно.

— Е?

— Виждам средиземноморски плаж с лазурно море и самотна палма. И бели разпенени вълни.

Млъкна.

— А кой се приближава по брега? — предизвика го Фрис.

— Бяла мечка — призна Сайер.

— Именно. Отдалечи се от Шпицберген колкото можа, само и само да избегнеш бялата мечка. Но проклетницата те сподири чак до южните плажове. Защото я посях в съзнанието ти. Така и ти си посял Пуна Бай в мозъка на Йоран.

— Щом се отнасяш с недоверие към методите ми, поне си направи труда да присъстваш на разпитите на клиентите си.

— Прекалено много са.

— Записът ще е готов след няколко часа. Налага се да промениш тактиката си.

Сайер отиде в кабинета и там завари Скаре. Младият полицай му подаде безмълвно изрезка от вестник. Сайер я прочете на глас:

— „Двайсет и девет годишен мъж намерен прободен с нож на улица в Осло. По-късно е починал от раните си.“ В пощенската ти кутия? Без клеймо?

— Да.

— Притеснен ли си? — огледа го изпитателно Сайер.

Скаре разроши нервно къдриците си.

— Някой разряза с нож гумите на колата ми. И това престъпление е извършено с нож. Подателят на писмото е бил до входната врата на жилищната кооперация, където живея. Следи ме, иска нещо от мен. Не разбирам.

— А Линда Карлинг? Сети ли се за нея?

— Да. Но това не е дело на жена. Една жена не би нарязала на парчета автомобилна гума, за да я спука.

— Може би Линда не е особено женствена натура?

— Не успях да я разгадая. Днес се обадих на майка ѝ. Звучеше ми много притеснена. Линда се променила напълно. Престанала да ходи на училище. Започнала да се облича различно и се затворила в себе си. Освен това се тъпчела с болкоуспокояващи. После майка ѝ ми довери нещо много странно. Гласът ѝ се променил.

— Какво? — смръщи вежди Сайер.

— Нали си спомняш гласа на Линда? Чуруликаше като типична тийнейджърка.

— Да, и?

— Нямало и следа от него. Станал по-плътен.

Сайер отново огледа изрезката.

— Ще ми направиш ли една услуга, Якоб? Бъди малко по-внимателен.

— Тя е само на шестнайсет — въздъхна Скаре. — Но ще хвърлям по един поглед през рамо, обещавам. Мисля си обаче за тези хапчета.

— Друса се, това е — обясни Сайер.

— Или наистина изпитва болка. Защото някой я е наранил.

Седнала кротко под лампата, Линда сменяше копчетата на бяла блуза с усърдие и прецизност, каквато майка ѝ досега не бе забелязвала у нея. Впрочем и блузата виждаше за първи път.