Карин Фосум - Индийската съпруга

— Не, чува колата и спира. Питам се защо и по навик натискам спирачка. Очаквам да ме помоли да я упътя нанякъде. Тя обаче ме пита дали познавам Юман. Лично не, отговарям, но съм го виждал. Ще те закарам до дома му. Тя се качва. Седи като вдървена до мен. He’s not home 45 45 He’s not home (англ.) — Не си е вкъщи. — Бел.прев. . Хайде да проверим дали е така, предложих. Попитах я защо го търси.

Йоран говореше със забит в масата поглед. Сайер слушаше, притаил дъх.

— Is my husband 46 46 Is my husband (англ.) — Той е моят съпруг. — Бел.прев. , обяснява ми тя с усмивка, докато стиска конвулсивно странната чанта. Не може да бъде, изсмивам се аз, оня дърт шопар ли? Лицето ѝ се изопва. Not polite to say so. You are not very polite 47 47 Not polite to say so. You are not very polite (англ.) — He е учтиво да се говори така. Не сте особено учтив. — Бел.прев. , сериозно отбелязва тя. Така е, съгласявам се, не съм никак учтив. Особено днес. Ама и вие, жените, не оставате по-назад.

Йоран млъкна. Сайер усети някакъв трепет в тялото си, но той бързо се изпари и на негово място дойде безпокойството. В момента слушаше истинската история. Хем се радваше, хем се чувстваше зле. Не искаше да съзира жестокостта, но се оказа принуден да присъства на разкриването ѝ. И да я помни вероятно завинаги.

— Плитката ѝ още ми е пред очите. Иска ми се да я отскубна.

— Защо?

— Толкова е дълга, дебела и съблазнителна. You angry? 48 48 You angry? (англ.) — Ядосан ли сте? — Бел.прев. , пита предпазливо тя. Да, very angry 49 49 Very angry (англ.) — много съм ядосан. — Бел.прев. . Вие, жените, сте такива скъперници. Лицето ѝ се променя, тя стисва устни. Или ти не си като останалите, продължавам. Щом се задоволяваш с чичо Гюндер, няма да откажеш и на мен, нали? Тя ме гледа поразена. Мъчи се да си отвори вратата. Казвам ѝ да не се опитва да излиза, но тя изпада в паника, дърпа дръжката като побесняла. Ето поредната истеричка, която не знае какво иска, мисля си аз. Първо се качва, а после настоява да слезе. Потеглям. Минаваме покрай къщата на Гюндер. Тя ме гледа разтревожено. Започва да вика за помощ. Удрям спирачка. Не си е сложила предпазния колан и се удря в предното стъкло. Не се наранява, но продължава да крещи.

Йоран се задъха. Дишането му се ускори. Сайер си представи колата, спряна напряко, и слабата жена, пребледняла от страх, с ръка върху челото си.

Гласът на Йоран изведнъж се промени. Стана напълно беззвучен, все едно докладваше. Изправи гръб и погледна Сайер.

— И индийките ли са широки долу като норвежките?! — питам я аз и завирам ръка между бедрата ѝ. Тя побеснява! Изпада в ужас. Отваря вратата и изскача навън. Панически хуква през поляната.

Сега Линда приближава, съобрази Сайер. Вероятно точно зад ъгъла, на велосипеда си. Всеки момент ще забележи колата на Йоран.

— Грабвам едната гира и тръгвам след нея — продължа младежът. — В добра форма съм. Бягам с лекота, това ме възбужда, но тя също е бърза. Тича като заек през тревата. Настигам я до гората. Странно. Виждам светлината в прозореца на Гюнвал, но не ми пука.

— Тя крещи ли?

— Не. Впрегнала е всичките си сили в бягането. Чувам само как краката ѝ шляпат по тревата и собственото си дишане.

— Настигаш я. Какво правиш после?

— Не си спомням.

— Напротив. Какво усещаш?

— Прилив на невероятна сила. Цялото ми тяло гори. А тя е жалка.

— Защо?

— Всичко ми се струва жалко: фактът, че отива при Юман; облеклото ѝ, украшенията ѝ… Джунджуриите, с които се е наконтила. Освен това не е млада.

— Била е на трийсет и осем.

— Зная. Прочетох във вестника.

— Защо я удряш?

— Как защо? Държа гирата в ръка. Тя се свива с ръце над главата и чака удара.

— Защо не се махнеш оттам?

— Не мога.

— Обясни ми причината.

— Агресията в мен напира до пръсване. Не ми стига въздухът.

— Много пъти ли я удряш?

— Не мисля.

— След като пада, можеш ли да дишаш спокойно?

— Да.

— Тя изправя ли се, Йоран?

— Какво?

— Опитваш ли се да я изнасилиш?

— Не. Искам просто всичко да приключи.

— По цялата поляна открихме следи от борба. Нужно е да уточним подробностите.

— Не си спомням нищо повече.

— Да продължим. Какво правиш, след като тя престава да мърда?

— Отивам до Нуреван.

— А куфарът с вещите ѝ?

— Хвърлям го в езерото.

— И си обличаш анцуга?

— Май да.

— А гирите?

— Оставям ги в колата. Едната е окървавена.

— По лицето ти имаше драскотини. Тя ли те одраска?

— Не помня. Виждам само как ме удря с юмруци по гърдите.

— Колко време прекарваш до езерото, Йоран?