Карин Фосум - Индийската съпруга

— Не е ли твърде късно? — изненада се Йоран.

Фрис отново започна да снове нервно из килията.

— Дал си на Сайер каквото иска: самопризнание.

— А ти наистина ли искаш да разбереш истината?

— Тук съм, за да ти отърва кожата! — сопна му се Фрис. — Това ми е работата и смея да твърдя, че ме бива. Боже мой, толкова си млад! Ако те осъдят, ще лежиш дълго. Ще пропилееш най-хубавите си години. Замисли се само!

Йоран се обърна с лице към стената.

— Тръгвай си. Все ми е едно.

Фрис седна на леглото.

— Не, няма да оставим нещата така — отсече той. — Под сериозен натиск си признал за престъпление, което не си извършил. Сайер е по-възрастен от теб и представлява безспорен авторитет. Възползвал се е от младостта ти. Нарушил е правата ти. Очевидно ти е промил мозъка. Ще оттеглим самопризнанието. Нека се поизпотят малко. А сега си почини. Опитай се да поспиш. Чака ни много работа.

— Говори с мама и татко — отрони Йоран.

Вестниците тъкмо публикуваха информация за самопризнанието на Йоран и още в следващия брой съобщиха, че заподозреният е оттеглил показанията си. Хората в бистрото на Айнар четяха статията с разширени от почуда очи. Скептиците, през цялото време убедени в невинността на Йоран, се почувстваха измамени. Дълбоко в себе си отказваха да повярват. Защо млад мъж като него признава, че е удрял безмилостно главата на непозната жена, докато я превърне в червена пихтия, ако не го е направил? Само при мисълта за чудовищното престъпление им се свиваше стомахът. Явно Йоран няма нищо общо с младежа, когото познаваха. Хората не се замисляха за експертизи, не се замисляха и за многобройните случаи в историята на криминалистиката, когато заподозрян се признава за виновен за неизвършено злодеяние. „Дагбладе“ изброяваше подобни казуси. Съселяните на Йоран мислено се съпротивляваха срещу новината и усещаха, че той не е виновен. Надяваха се съдебните заседатели, които ще решават съдбата му, да разсъждават като тях.

В бистрото цареше тишина. Хората нямаха желание да обсъждат разгорещено случилото се. Гризяха ги съмнения. Не, дявол да го вземе, не съм го допускал и за миг, повтаряше Муде. Макарона мълчеше, а франк клатеше тежката си глава. Какво да мисли човек? Уле Гюнвал си отдъхна. Издаде Айнар, но се оказа, че съдържателят е чист като сняг. Е, Гюнвал смяташе и Йоран за невинен, ала впоследствие все пак успя да си представи как разгневен, мускулест млад мъж като него извършва убийство, след като приятелката му, а после и любовницата му го зарязват. Как го бяха написали във вестниците? „Убиец с огромна физическа сила.“

Сайер разговаря два пъти по телефона с Гюндер. Първо му съобщи за напредъка, а само след няколко часа — за последвалото оттегляне на самопризнанието. Това обаче не притесняваше инспектора и той успокои Гюндер, че самопризнанието ще натежи пред съда и заседателите ще искат обяснение за него.

— Има големи шансове да осъдят Йоран — заяви убедително Сайер.

Вдовецът кимна, но нямаше желание да слуша повече по темата. Искаше само всичко да приключи.

— Как е сестра ви? — поинтересува се Сайер.

— Няма промяна.

— Не губете надежда.

— Няма. Само тя ми остана.

Гюндер изпита потребност да сподели нещо със Сайер.

— Получих писмо от брата на Пуна. Прибрах го в чекмеджето. Изпратила му го е след сватбата ни, за да му съобщи за радостното събитие. Шуреят ми преценил, че е редно писмото да остане при мен.

— Зарадва ли ви?

— Написано е на индийски. На марати. И на друг индийски език да беше, пак нямаше да го разбера.

— Ако желаете, ще намеря кой да ви го преведе.

— Ще ви бъда много благодарен.

— Изпратете ми го.

Роберт Фрис остана непреклонен: показанията на Йоран са непълни и той не е обяснил подробно как е извършено убийството. Не помни дрехите на жертвата, само тъмния им цвят. Не споменава златистите ѝ сандали, нито изключителното бижу на роклята ѝ: норвежка брошка. Йоран не може да опише външния вид на убитата, докато всички останали хора, които са я виждали, споменават силно изпъкналите ѝ зъби. Самопризнанието на Йоран е не друго, а чиста измислица, конструирана въз основа на информацията от медиите, и изтръгната от него в момент на отчаяние и омаломощение. На въпроса в коя част на Нуреван е изхвърлил дрехите на жертвата, Йоран отговаря уклончиво. В показанията му се натъкваме на множество мъгляви твърдения и неясноти, настояваше Фрис и искаше повторна възстановка на събитията, за да се сложи край на спекулациите. Фрис засече случайно Сайер в столовата и макар старши инспекторът да се взираше съсредоточено в сандвича си със скариди, адвокатът се настани на масата му. Фрис бъбреше много, но беше силен словесен противник. Сайер предпочиташе да мълчи, ала не му липсваше самоувереност.