Карин Фосум - Индийската съпруга

— Здравей, Марие — поздрави Гюндер. — Има нещо, която трябваше отдавна да ти кажа. Премълчах го, защото все пак си мисля, че ме чуваш. Става въпрос за злополуката, Марие. За катастрофата. Причината да си тук. Другият шофьор почина. Погребаха го. Отидох на траурната церемония. Седнах на най-задната пейка. Почти всички плакаха горчиво. Завършиха ритуала в църквата, както предпочитат някои хора. Измъкнах се на пръсти и тръгнах към колата. Постъпих правилно, като отидох да уважа покойника, но не исках да се задържам дълго: все пак не бях поканен. След мен се втурна жена и ми извика да спра. Беше овдовялата съпруга, Марие. Твоя връстница. Извинете, каза тя, познавам всички в църквата. Само вас — не. Признах ѝ истината, че съм твой брат. Не зная какво очаквах: да се нахвърли върху мен с гневни упреци или да се смути. Реакцията ѝ бе най-неочаквана. Очите ѝ се наляха със сълзи. Как е сестра ви, попита притеснено тя. Разчувствах се. Не зная, отговорих. Не е сигурно дали изобщо ще се събуди. Погали ме окуражително по ръката и се усмихна. Хората често се оказват по-добри от славата, която им се носи, Марие. Идва ред на най-важното. Вчера погребахме Пуна. Церемонията беше много красива. Присъстващите се брояха на пръсти, а някой от тях дойдоха само от любопитство, но аз съм доволен. Двама полицаи уважиха ритуала. Да беше видяла църквата! Отец Берг пребледня, когато влезе тържествено в основната част на храма и зърна пъстроцветния ковчег. Намерих в Осло цветар, който е направо магьосник. Помислих си, Пуна заслужава само най-доброто. Не исках да поръчам розови и сини букети, както правят обикновено хората на погребение. Затова се спрях на венци, изплетени от жълти и оранжеви цветя. Нещо наистина в индийски стил, ако ме разбираш. Поръчката ми го въодушеви страшно много. Да беше видяла резултата! Температурата в църквата се покачи с няколко градуса от пламналата клада от цветя върху тъмния махагонов ковчег. Пуснахме индийска музика. На брат ѝ щеше да му хареса. Ковчега носихме шестима души. Отначало се притеснявах. Ами ако не се съберем достатъчно носачи? Карщен дойде да помогне, ако щеш вярвай. Освен него Кале, колегата ми Бьорнсьон, двама полицаи и аз. Накрая пяхме в памет на Пуна. Знаеш ли колко прекрасно пее Кале? Не ги поканих у дома. Очаквах Карщен да се самопокани, но той си тръгна веднага. Така де. Не му е леко. Бои се от всичко. Аз вече от нищо не се страхувам. Нито от Господ, нито от дявола, нито от смъртта. Усещането е някак приятно. Ще си изживея спокойно дните, които ми остават. Тръгнах на работа, затова днес закъснях. Младият Бьорнсьон ще се окаже голям симпатяга. Беше странно да видя отново колегите си. В началото се държаха малко сконфузено, не знаеха какво да ми кажат. После обаче ледът се разчупи. Вече ме гледат с уважение. Случилото се ги накара да ме възприемат по-сериозно, фермерът Сварща се отби, вероятно от любопитство. Все едно, важното е, че си прекарахме добре. Останал много доволен от „Quadrant“-а. Единствен той от Елвеста притежава такъв комбайн. Онзи ден купих пиле. Хич не ме бива в готвенето, но купих месото от магазин на емигранти и поисках подправки. Пилето не стана червено като на Пуна, но все пак си припомних вкуса на храната в „Танделс Тандури“. Знаеш ли, че индийците оцветяват ястията? Тук, в Норвегия, се въздържаме от подобни кулинарни експерименти. Само се замисли: живееш благодарение на капчиците, които бавно капят във вените ти. Приличат на обезмаслено мляко, но според лекаря съдържат захари, мазнини и протеини. Утре Карщен ще се отбие да те види. Зная колко му е неприятно. Но, от друга страна, нямам представа как се държи, докато сте сами. Може пък да дрънка като латерна. Макар че се съмнявам. Когато се събудиш, сигурно ще се обадят първо на мен, а не на мъжа ти. Нощем спя спокойно. Усещам как ми тежи на душата, все едно съм напълнял с няколко килограма, а всъщност съм отслабнал. Старая се да се държа и да си напомням, че след зимата ще дойде пролетта и ще извърша чудеса върху гроба на Пуна. На гробището няма големи лехи, но кълна се, ще оползотворя отреденото място по възможно най-добрия начин. Погрижих се за вещите на Пуна: дрехите, малката чанта с форма на банан, бижутата. Погребахме я с брошката и със сватбения ѝ костюм. Тюркоазен, с цвят на разтопен ледник. Спомням си лицето ѝ. Зная, че сега е обезобразено. Злосторникът го е смазал с камък. Или с нещо друго, не се знае. Това обаче не ме притеснява, защото не съм я виждал обезобразена. Отказвам да го повярвам. И по-добре, нали, Марие? Добре че ние, хората, вярваме в каквото пожелаем.