Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Срещнах се с моя импресарио естествено.

— Естествено ли? Защо „естествено“?

Професор Лала-Пур махна с ръка за извинение.

Както винаги, лицето му беше непроницаемо. Носеше светлосин тюрбан.

— Това е начин на изразяване! Идущата седмица ще се появя на сцената на „Паладиум“. Затова с мистър Хатуей трябва да подготвим доста неща.

— Разбирам… Значи в шест и трийсет сте разговаряли с мистър Хатуей. Къде живее той?

— Боя се, че сте ме разбрали криво. Аз ви казах, че отидох при мистър Хатуей следобед, а не че съм бил с него в шест и половина. По това време вече се връщах в пансиона.

— Къде живее мистър Хатуей?

— В един boarding-house 46 46 Пансион (англ.). — Б.пр. на Евърсхолт Стрийт.

Стрикланд трепна. От Евърсхолт Стрийт до Морнингтън Кресънт сигурно имаше най-много пет минути път пеша.

— Казвате, че вече сте се връщали… Значи се прибирахте пеша в пансиона?

— Да. Разстоянието не е голямо естествено.

— В колко часа се разделихте с мистър Хатуей?

— Не мога да кажа точно. Може би в шест и двайсет. А може и няколко минути по-късно.

— Или няколко минути по-рано?

Индусът се съгласи охотно.

— От колко време търсите ангажимент?

— От три месеца.

— Ако ви запитам какво сте правили на 18 ноември миналата година към десет и половина вечерта или на 4 януари тази година към девет и двайсет, ще можете ли да си спомните?

— Боя се, че не.

— Жалко!

Стрикланд отблъсна стола си и сложи край на разговора. Тъкмо когато се канеше да излезе, индусът се обърна:

— Доскоро смятах тази афера естествено за приключена.

— А сега?

— В такъв случай нямаше да ме питате какво съм правил днес. Истинският мистър Смит сигурно ви се е изплъзнал и е извършил ново престъпление следобед.

— Точно така. Извършил го е на две крачки от Евърсхолт Стрийт.

— Злополучно съвпадение естествено! — призна професор Лала-Пур.

— Мистър и мисиз Крабтрий! Седнете, моля. И вие също, мистър Крабтрий! Излишно беше да си правите труда и двамата.

— Не се заблуждавайте! — отвърна бързо мисиз Крабтрий, по кремав пеньоар и пантофи с помпони. — Както казах на онзи очарователен инспектор, който ни разпита миналия петък, моят съпруг, оставен сам на себе си, прилича на кораб без компас… Сполучливо ли е сравнението, Ърнест?

— Разбира се, скъпа приятелко.

— Между другото, мислех си, че арестуването на мистър Смит ще ни спести вече неприятностите!

Вместо отговор Стрикланд се обърна към мистър Крабтрий:

— Къде бяхте и какво правихте днес следобед към шест и половина?

Дребният човечец отвори уста, но гласът на жена му заглуши неговия:

— Не мислете, инспекторе, че постоянно карам мъжа си да ми носи това-онова. Но една хрема — хваната господ знае как! — не ми дава да си покажа носа навън. Към два часа помолих Ърнест да отиде да ми купи пеньоар. Но не се съобразих с обичайната му непохватност. Той се върна в пет! И с какво, питам ви! С една от ония страхотии с волани, от които и най-дребните изглеждат пълни… Наложи се да го накарам да го върне!

— Подучихте ли накрая това, което желаехте?

Мисиз Крабтрий се завъртя насам-натам самодоволно.

— Съдете сам, инспекторе!… Само че трябваше да чакам до седем часа.

— Отде е купена тази дреха?

— От „Дейвидсън-Дейвис“, на Уордър Стрийт.

Стрикланд се обърна отново към мистър Крабтрий.

— Мислите ли, че някоя продавачка ще си спомни за вас?

— Положително не! — извика мисиз Крабтрий с най-дълбоко възмущение. — Отговорете, Ърнест!

— Не, не! Не съм човек, който би направил впечатление на някоя жена!

Стрикланд заговори строго:

— Не подценявайте сериозността на положението, мистър Крабтрий! Мистър Смит се е заел сам да ви докаже невинността на мистър Колинс, като е извършил днес следобед ново убийство. Ето защо искам от вас само едно: алиби. Ще ви разпознаят ли младите момичетата, с които сте имали работа?

Мистър Крабтрий се поколеба. Но явно той се страхуваше по-малко от официалната заплаха, отколкото от съпружеската. Затова отговори отрицателно.

— Спомняте ли си с какво сте се занимавали или забавлявали вечерта на 10 ноември миналата година и вечерта на 4 януари тази година?

— Не — каза неохотно мисиз Крабтрий. — Но по всяка вероятност Ърнест е бил до мен.

— Значи никога не се разделяте?

— Напротив. Смятам, че един женен мъж трябва да запази илюзията си за свобода. Откровено казано, Ърнест може чудесно и без това, но сме се разбрали веднъж завинаги, че той ще ходи от време на време да играе карти с приятелите си. Приятели от детинство, нали разбирате?