Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

Сега лежах по гръб, извърнал лице настрани върху възглавницата, загледан в розите. Изглеждаха като нарисувани с плътни петна конфитюр от ягоди, впоследствие изсъхнал и изгубил лъскавината си. Току-що се бях любил с една от най-красивите жени, които ръцете ми бяха получили шанса да прегърнат, но въпреки това се чувствах неловко. Истината бе, че Клеър Кавендиш не е в моята категория, съзнавах го. Тя имаше класа, имаше колкото си иска пари, беше омъжена за играч на поло и караше италианска спортна кола. Какво търсеше в леглото с мен, по дяволите?

Не знаех, че е будна, но така се оказа. Сигурно за пореден път беше прочела мислите ми, защото попита по типичния си сластен начин:

— С всичките си клиенти ли спиш?

Обърнах глава към нея върху възглавницата.

— Само с жените — отвърнах.

Тя се усмихна. В най-красивите и очарователни усмивки има мъничко меланхолия. Нейната беше такава.

— Радвам се, че дойдох тази вечер — каза. — Бях толкова напрегната и ти ме изгледа толкова студено, когато пристигнах, че за малко да се обърна и да си тръгна.

— И аз бях напрегнат. Радвам се, че остана.

— Е, вече трябва да тръгвам.

Целуна върха на носа ми и се надигна. Гърдите ѝ бяха съвсем малки, почти незабележими, когато беше легнала. Само като ги зърнах, и устата ми пресъхна. Бяха плоски отгоре и налети отдолу, а зърната им бяха щръкнали толкова сладко, че извикаха усмивката ми.

— Кога ще те видя пак? — попитах. В подобни случаи се чудиш какво да изтърсиш.

— Скоро, надявам се.

Беше се извърнала настрани и си обуваше чорапите, седнала от едната страна на леглото, с гръб към мен. Имаше красив гръб, източен, слаб, стесняващ се към кръста. Искаше ми се да запаля цигара, но никога не пуша в леглото, след като съм правил любов.

— Какво ще правиш сега? — попитах.

Тя ме изгледа над голото си рамо.

— Какво имаш предвид?

— Два през нощта е — поясних. — Надали имаш навика да се прибираш по това време.

— О, питаш дали Ричард ще се чуди къде съм? Допускам, че той е навън с някое от момичетата си. Вече ти казах, имаме споразумение.

— Уговорка, така каза първия път, струва ми се.

Отново ми обърна гръб и се зае с жартиерите.

— Споразумение, уговорка, все едно.

Изправи се, нахлузи полата си и дръпна ципа. Харесва ми да гледам как жените се обличат. Разбира се, не е толкова забавно, както когато се събличат. Преживяването е по-скоро естетическо.

— Така или иначе, той няма да е си е вкъщи и няма да разбере кога съм се прибрала. Не че го интересува.

Вече бях забелязал, че говори за съпруга си делово, без горчивина. Явно с брака им отдавна беше свършено. Обаче ако тя си въобразяваше, че отчужденият съпруг не познава ревността, значи не познаваше мъжете.

— Ами майка ти? — попитах. И аз се надигнах в леглото.

Тя нагласяше токата на широкия си кожен колан, но спря и ме изгледа озадачено.

— Майка ми ли? Какво за нея?

— Няма ли да чуе кога се прибираш?

Клеър се засмя.

— Идвал си в къщата, не забеляза ли колко е голяма? Всички си имаме свои крила — нейното е в единия край, ние с Ричард сме в другия.

— Ами брат ти… той къде живее?

— Рет ли? Той се мести.

— С какво се занимава?

— Какво имаш предвид? Другата ми обувка от твоята страна на леглото ли е? Боже, доста полудувахме.

Наведох се от леглото, намерих обувката и ѝ я подадох.

— Имам предвид дали работи — уточних.

Този път тя ми хвърли озадачен поглед изпод извитите си вежди.

— На Рет не му се налага да работи — отвърна, все едно обяснява на дете. — Мама го обича като зеницата на очите си, затова от него се иска само да си остане розовобузест сладур.

— На мен не ми се стори голям сладур.

— С теб не е бил длъжен да се държи мило.

— Доколкото виждам, не го харесваш особено.

Тя отново поспря и се замисли.

— Обичам го, разбира се — в крайна сметка той ми е брат, нищо че сме от различни бащи. Но не, мисля, че не го харесвам. Може и да го харесам, ако порасне някога, което надали ще стане. Не и докато мама е жива.

Стори ми се грубо да седя в леглото, докато тя се приготвя да се изправи пред света, макар и пред света нощем, затова станах и също се заех да се обличам.

Бях си навлякъл ризата, когато Клеър се приближи и ме целуна.

— Лека нощ, Филип Марлоу. Или по-скоро добро утро. — Понечи да се извърне, но аз я задържах за лакътя.

— Какво ти каза майка ти за разговора с мен?

— Какво ли? Немного — сви рамене тя.

— Чудя се защо не ме попита какво е казала тя. Не си ли любопитна?