Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Робин задържа вратата, преди да се хлопне и да скрие мрачното стълбище. То беше старомодно, метално и се извиваше спираловидно около също така архаичната клетка на асансьора с мрежа. Съсредоточена върху усилието да не завре някой от високите си токове в решетестите стъпала, тя се изкачи до първата площадка, отмина врата, върху която имаше ламиниран и поставен в рамка постер с надпис „Графичен дизайн Крауди“, и продължи нагоре. Едва когато стигна до стъклената врата на втория етаж, Робин за пръв път осъзна в какъв бизнес беше изпратена като секретарка. Никой от агенцията не я беше уведомил. Името от листчето на външния звънец бе гравирано върху стъклото — „К. Б. Страйк“ — а под него пишеше „Частен детектив“.

Робин остана неподвижна и с леко зяпнала уста, в почуда, която никой от познатите й не би могъл да разбере. Тя не бе споделяла нито с една жива душа (нито дори с Матю) тайната си детинска мечта, лелеяна открай време. И това да се случи тъкмо днес, в този от всички други дни! Беше като намигване от Бога (и това също някак се отнасяше към магията на деня, към Матю и пръстена, макар, обективно погледнато, да не съществуваше никаква връзка).

Като се наслаждаваше на момента, тя се приближи много бавно до вратата с гравирания надпис. Протегна лявата си ръка (сапфирът сега беше тъмен на слабата светлина) към дръжката, но преди да я докосне, стъклената врата също като долната рязко се отвори пред нея.

Този път нямаше сблъскване за една бройка. Един забързан и невиждащ разчорлен мъж връхлетя върху нея с всичките си сто килограма. Изгубила равновесие, Робин полетя назад, чантата й хвръкна във въздуха, а ръцете й се размахаха като вятърна мелница към смъртоносната пропаст на стълбището.

Страйк пое сблъсъка, чу пронизителния писък и реагира инстинктивно: протегна дългата си ръка и сграбчи в шепата си дреха и плът; втори вик от болка проехтя между каменните стени и с мощно усилие той съумя да издърпа момичето на равна повърхност. Ехото от писъците й още звучеше и той си даде сметка, че също е изкрещял „Боже господи!“.

Облегната на входната врата, младата жена се беше превила на две от болка и хлипаше. Съдейки по това, че стоеше извита на една страна и с ръка, пъхната дълбоко под ревера на палтото си, Страйк заключи, че я е спасил, като е стиснал лявата й гърда. Плътна завеса от вълниста яркоруса коса скриваше по-голямата част от зачервеното лице на непознатата, ала Страйк видя сълзи на болка да текат от окото й.

— Дявол да го вземе… съжалявам! — Силният му глас проехтя из стълбището. — Не ви видях… не очаквах да има някой отвън…

От долния етаж долетя гласът на чудатия и самотен графичен дизайнер:

— Какво става там горе?

Секунда по-късно мърморене над главите им даде да се разбере, че и управителят на бара долу, който по това време спеше в мансардния апартамент над офиса на Страйк, също е бил обезпокоен, а може би и събуден от врявата.

— Елате, влезте…

Страйк бутна вратата с два пръста, за да не се допре случайно до младата жена, която още стоеше сгушена до нея, и я покани с жест в офиса.

— Всичко наред ли е? — подвикна свадливо графичният дизайнер отдолу.

Страйк затръшна вратата на офиса зад гърба си.

— Добре съм — излъга Робин с треперещ глас, все още прегърбена, с ръка на гърдите и с гръб към него. След секунда-две се изправи и се обърна — беше със силно зачервено лице и с все още влажни очи.

Неволният причинител на сблъсъка беше едър; с ръста, окосмяването и поочерталия се корем приличаше на мечка гризли. Едното му око беше подпухнало и насинено и точно под веждата му имаше рана. Лявата му буза беше издраскана от нокти, оставили резки със съсирена кръв; подобни следи се виждаха под отворената яка на ризата и от дясната страна на масивния му врат.

— Вие ли сте г-господин Страйк?

— Да.

— Аз съм замсек.

— Какво сте?

— Заместник-секретарката. От „Временни кадри“.

Името на агенцията не изтри смаяното изражение от пострадалото му лице. Взираха се един в друг изнервени и враждебни.

Също като Робин и Корморан Страйк знаеше, че завинаги ще запомни последните дванайсет часа като повратна нощ в живота си. А сега, както изглеждаше, съдбата бе изпратила емисар в елегантен бежов тренчкот, за да му изтъкне с присмех факта, че животът му устремно се движи към катастрофа. Не се предполагаше да идва заместничка на секретарката. Приел бе, че с освобождаването на предшественичката на Робин договорът се прекратява.