Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Да, защото е на дъното на Темза — подхвърли Уордъл.

— Естествено, че не е — възрази Страйк. — Убиецът го е взел. Прибрал го е от нея, преди да я хвърли в реката.

— Я се гръмни! — присмя се Карвър, а Уордъл, който неволно се бе заинтригувал, поклати глава.

— Защо Ландри е искала Рошел да е там по време на обаждането? — повтори Страйк. — Защо да не позвъни от колата? Когато Рошел е била бездомна и напълно изпаднала, продала ли е сведения за Ландри? Предлагали са й много пари за историята й. Защо не ги е приела, след като Ландри вече е била мъртва и е нямало как да й навреди?

— Заради почтеност, да речем — предложи Уордъл.

— Да, това е едната възможност — съгласи се Страйк. — Другата е, че е печелела достатъчно, като е изнудвала убиеца.

— Щуротии — изпъшка Карвър.

— Нима? Онова палто като на мис Пиги от „Мъпетите“ струва един бон и половина.

Настана кратка пауза.

— Сигурно Ландри й го е дала — отбеляза Уордъл.

— Не знам как би успяла, след като през януари все още не е било пуснато в продажба.

— Ландри е била модел, имала е вътрешни контакти, зарежи тия глупости — тросна се Карвър, вече раздразнен.

Страйк се приведе напред, облъхнат още по-силно от телесната воня на Карвър.

— Защо Лула Ландри е направила отклонение до магазина за някакви си петнайсет минути? — попита той.

— Бързала е.

— Защо изобщо е отишла?

— За да не разочарова момичето.

— Накарала е Рошел, една безпарична бездомница, да прекоси целия град, при положение че обикновено е пращала шофьора да я откара обратно с колата, замъкнала я е в някаква пробна, тръгнала си е петнайсет минути по-късно и я е оставила да се прибира сама.

— Била е разглезена кучка.

— Щом е била такава, защо изобщо се е появила? Защото си е струвало заради някаква нейна цел. А пък ако не е била разглезена кучка, значи трябва да се е намирала в по-особено душевно състояние, за да се държи така непривично. Има жив свидетел, че Лула е молила някого по телефона да дойде в апартамента й след един часа през нощта, за да се видят. Носела е също така едно синьо листче, преди да влезе във „Вашти“, което никой не признава да е виждал. Какво е направила с него? Защо е писала на задната седалка на колата преди срещата си с Рошел?

— Може да е било… — започна Уордъл.

— Не е било шибан списък за пазар — изстена Страйк и удари с длан по бюрото. — Никой не пише предсмъртно писмо осем часа предварително и не отива на танци след това. Писала е завещание, не разбирате ли? Отнесла го е във „Вашти“, та Рошел да стане свидетел по него.

— Измишльотини! — възкликна Карвър, но Страйк го игнорира и продължи към Уордъл.

— Това отговаря на думите й пред Киара Портър, че ще остави всичко на брат си, нали така? Току-що го е узаконила. Тази мисъл я е занимавала.

— Защо й е било внезапно да прави завещание?

Страйк се поколеба и се облегна назад. Карвър му се ухили.

— Изчерпа ти се фантазията ли?

Страйк изпусна дъха си в дълга въздишка. По̀ предишната нощ — прекарана в пиянско безсъзнание; миналата — изпълнена с приятни ексцесии; половин сандвич със сирене и туршия за дванайсет часа: чувстваше се празен и изтощен.

— Ако имах непоклатими доказателства, щях да ви ги донеса.

— Шансовете хората със склонност към самоубийство действително да отнемат живота си са много големи, не го ли знаеш? Тази Ракел е страдала от депресия. Имала е лош ден, припомнила си е какво е сторила приятелката й и е изкопирала скока й. Което ни води право към теб, приятел, дето преследваш хората и ги тласкаш…

— … отвъд ръба, да — довърши Страйк. — Хората постоянно го казват. Много лош вкус при дадените обстоятелства. Ами показанията на Танзи Бестигуи?

— Колко пъти да го повтаряме, Страйк? Доказахме извън всяко съмнение, че няма как да е чула — намеси се Уордъл.

— Не, не сте — възрази Страйк, най-сетне изпуснал нервите си, когато най-малко го очакваше. — Построили сте цялата си теза на една огромна грешка. Ако бяхте повярвали на Танзи Бестигуи и я бяхте накарали да каже цялата истина, Рошел Онифаде още щеше да е жива.

Разтреперан от гняв, Карвър държа Страйк там още цял час. Последната му проява на презрение беше да поръча на Уордъл да изпрати благополучно „Рокъби-младши“ извън сградата.

Уордъл съпроводи Страйк до външната врата, без да проговори.

— Искам от теб да направиш нещо — каза му Страйк, като спря на изхода, отвъд който се виждаше притъмняващото небе.

— Вече получи достатъчно от мен, приятел — отвърна Уордъл с кисела усмивка. — Ще има да ми къса нервите дни наред заради тебе — посочи той с палец през рамо към Карвър. — Казах ти, че е самоубийство.