Агата Кристи - Тайната на имението

— Само косвено.

Антъни го погледна по-скоро натъжено, отколкото ядосано.

— Би трябвало да поработиш малко върху себе си, Джеймс. Например да запишеш задочни курсове. Ако и другаде разказваш нещата по този начин, ще те обесят с краката нагоре или ще те набучат на кол.

Джими не даде вид да се е впечатлил от тази тирада и продължи:

— Да си чувал за граф Стилптич?

— Това вече е приказка! — възкликна Антъни. — Даже и да не си чувал за Херцословакия, знаеш кой е граф Стилптич. Великият патриарх на Балканите! Най-големият държавник на нашето време! Най-заклетият разбойник, който плаче за въжето! Оценките варират според това кой вестник си разгърнал: За едно обаче можеш да си сигурен, Джеймс, името на граф Стилптич ще се помни дълго след като твоите и моите кости са станали на прах. През последните двайсет години не е имало действие и противодействие в Източна Европа, в дъното на което да не е стоял граф Стилптич. Бил е и диктатор, и патриот, и държавник. Всъщност никой не знае какъв точно е бил, освен че и сега продължава да е най-големият цар на заговорите! Е, какво за него?

— Преди време беше министър-председател на Херцословакия. Ето защо започнах от нея.

— Не разбираш кое е важно и кое — не, Джими. Херцословакия е дребна работа в сравнение със Стилптич. Херцословакия е от значение само доколкото е известна като страната, в която Стилптич се е родил и е получил държавен пост. Ако не се лъжа обаче, той е мъртъв.

— Наистина е мъртъв. Умря в Париж преди около два месеца. Това обаче, което ще ти разкажа, се случи преди няколко години.

— Какво всъщност ми разказваш?

Джими се съобрази с укора и побърза с изложението:

— Случи се следното. Преди време, по-точно, преди четири години се оказах в Париж. Разхождах се една вечер в запустял квартал на града, когато изведнъж видях как петима-шестима френски гамени нанасят побой на възрастен господин с достолепен вид. Не обичам такива неща и затова се включих на страната на господина. Дотогава гамените явно не бяха яли истински пердах и се пръснаха кой накъдето види.

— Добре си сторил, Джеймс — рече тихо Антъни. — Щях да наблюдавам това зрелище с удоволствие.

— Не беше нищо особено — отвърна скромно Джими. — Старият господин обаче ми бе безкрайно благодарен.

Е, и той бе обърнал някоя и друга чаша, но бе достатъчно трезвен, за да ми запише името и адреса. На другия ден дойде лично да ми изкаже благодарност, при това по много изискан начин. Едва тогава разбрах, че съм отървал граф Стилптич. Живееше в къща близо до Боа.

Антъни кимна.

— Да, след убийството на крал Николай отиде да живее в Париж. Поканиха го да се върне в страната и да стане президент, но той не измени на монархическите си възгледи. Нищо, че има пръст във всички дворцови интриги на Балканите. Сложна личност беше покойният граф Стилптич, лека му пръст.

— Нали не бъркам, че Николай IV проявяваше доста странен вкус в подбора на съпруги? — внезапно попита Джими.

— Да, така е — потвърди Антъни — и това му изяде главата. Беше си намерил някаква загубена уличница от едно парижко кабаре, която не ставаше дори и за морганистическа връзка, и реши да я прави кралица. Може да ти прозвучи невероятно, но тя му беше влязла под кожата и Николай се ожени за нея. Преди това й измисли някаква титла, изкара я графиня Поповска или нещо от този род и се опита да докаже, че била издънка на династия Романови. Венча се за нея в катедралата в Екарест, макар че на двамата архиепископи никак да не им хареса тази работа, и я обяви за кралица Варага. Постави на място и министрите си и според мен реши, че с това всичко е приключило. Забрави обаче за настроенията на тълпата. А в Херцословакия тълпата е много реакционна, държи на синята кръв. Там хората искат техните крале и кралици да са истински. Имаше размирици, смазани с обичайната жестокост, в крайна сметка тълпата нахлу в двореца, уби краля и кралицата и обяви република. Оттогава страната все още е република, но както чувам, доста бурна. Междувременно убиха един-двама президенти, колкото да си поддържат формата. Но да се върнем на темата. Разказваше ми как граф Стилптич те е обявил за свой спасител.

— Да, и с това приключи всичко. Върнах се в Африка и забравих за тази история. Преди две седмици обаче получих колет със странен вид, който бе обиколил половината свят, докато пристигне на тукашния ми адрес. Вече бях чел във вестниците, че граф Стилптич е починал наскоро в Париж. Е, този колет съдържаше неговите мемоари или спомени, наречи ги както искаш. Бяха придружени от бележка, че ако ги предам на едно лондонско издателство на 13 октомври или преди тази дата, то ще ми изплати хиляда лири.