Агата Кристи - Куклата на шивачката

В началото, както казах, на Силвия й бе забавно. Възприемаше всичко като шега. След време обаче не намираше шегата за толкова забавна, а на края въобще не гледаше на това като на шега… И постепенно започна да се отдръпва от мен. Не в буквалния смисъл, но вече не споделяше съкровените си мисли с мен. Дори нямах представа за какво си мисли. Беше мила, но… тъжна и като че ли някак отчуждена. Малко по малко започнах да разбирам, че вече не ме обича. Любовта й бе умряла и аз бях главният виновник за това…

Следващата стъпка беше неизбежна. Усещах, че я очаквам, но че се боя от нея…

Тогава на сцената се появи Дерек Уейнрайт. Той имаше всичко, което на мен ми липсваше. Беше умен, духовит и красив. Принуден съм още да призная, че бе наистина изключително свестен човек. Щом го видях, си казах: „Точно мъж като за Силвия…“

Тя се бореше против това. Виждах, че не й е лесно, но въобще не й помогнах. Не можех. Бях се окопал в моя мрачен, враждебен вътрешен свят. Страдах жестоко и не можех да направя нищичко, за да се избавя от това си състояние. Не й помогнах, а напротив, влоших нещата. Един ден излях цялата си жлъч върху нея, започнах да я ругая яростно и безпричинно. Бях подивял от ревност и безсилие. Наговорих й жестоки, неверни неща и докато й ги казвах, съзнавах колко жестоки и неверни са те, но в същото време изпитвах дива наслада от това. Спомням си, че Силвия се изчерви и се сви, търпението й се бе изчерпало. Помня още как тя каза: „Това повече не може да продължава…“

Когато вечерта се прибрах, къщата беше празна… празна! Имаше бележка, написана в съвсем традиционен стил. В нея тя пишеше, че ме напуска завинаги. Отивала за ден-два в Баджуърти, а след това при единствения човек, който я обичал и имал нужда от нея. Трябвало да приема, че това е краят.

Мисля, че до този момент сам не вярвах на своите подозрения. Но това потвърждение на най-лошите ми страхове черно на бяло ме влуди. Тръгнах след нея към Баджуърти с максималната скорост, която колата ми позволяваше.

Спомням си, че тя точно се бе преоблякла за вечеря, когато нахлух в стаята й. Още виждам лицето й — сепнато, красиво… уплашено. Казах й:

— Никой, освен мен няма право да те притежава. Никой! — И хванах шията й. Стиснах и започнах да я повалям назад.

Изведнъж съзрях отражението ни в огледалото — Силвия, която се задушаваше в ръцете ми и белегът на бузата ми под дясното ухо, където куршумът ме бе одраскал.

Не, не я убих. Това внезапно разкритие ме парализира, разхлаби хватката и пуснах тялото й да се свлече на пода. След това се разридах, а тя започна да ме успокоява… Да, тя ме успокояваше.

Разказах й всичко, а тя ми призна, че под „единствения човек, който ме обича и има нужда от мен“ имала предвид своя брат Алън. Тази нощ всеки от нас прозря в душата на другия и мисля, че от този момент нататък нищо не би могло да ни раздели.

Ужасно е да се живее с мисълта, че само поради Божието благоволение и видението в едно огледало аз не станах убиец… Но едно нещо наистина умря тази нощ — дяволът на ревността, който ме бе обсебил така за дълго.

Ала понякога си мисля — да предположим, че не бях направил онази съдбоносна грешка — белег на лявата буза, когато той всъщност е бил на дясната, защото образът в огледалото е обърнат… щях ли да бъда толкова сигурен, че този мъж е Чарлз Кроули? Щях ли да предупредя Силвия? За мен ли щеше да е омъжена тя сега, или за него?

А дали миналото и бъдещето не са едно и също нещо?

Аз съм обикновен човек и нямам претенции да разбирам от тези неща, но видях, каквото видях и именно заради това Силвия и аз ще бъдем заедно „докато смъртта ни раздели“, както се казва в старата притча. А може би и след това…

Bunch (англ) — пухкав, пълничък — Б.пр.

Персийски цар, основател на Персия, наричан още Велики, 585–529 пр.н.е. — Б.пр.

В англ. ез. Джулия (Julia) и jewels (скъпоценни камъни) са близки по звучене — Б.пр.

Асирийски цар, 745–27 год. пр.н.е. — Б.пр.

Изразът „бут и спанак“ на английски означава „врели-некипели“. — Б.пр.

Подобен на българския израз „Я виж плува ли корабче в окото ми?“, с който също се изразява недоверие. — Б.пр.

Оксфордски сбор — религиозно движение, основано от Франк Бактън, известно с ритуал, в който публично се признават морални прегрешения. Членовете му вземат активно участие в обществения и политическия живот. — Б.пр.