Агата Кристи - Куклата на шивачката

— Е, все някъде трябва да са — каза Сибил. — Не сте ходили другаде, освен в тези две стаи. Със сигурност не са тук, значи трябва да сте ги оставили някъде в пробната.

Тя се върна обратно там и обходи цялата стая, търсейки внимателно. Накрая, като последна надежда, Сибил вдигна куклата от канапето.

— Намерих ги! — извика тя.

— О, къде бяха, Сибил?

— Под скъпоценната ни кукла. Предполагам, че сте ги оставили там, когато върнахте куклата на канапето.

— Не съм. Сигурна съм в това.

— О! — възкликна раздразнено Сибил — Тогава предполагам, че куклата ги е взела и ги е скрила от вас!

— Знаете ли, наистина — започна Алиша, като замислено гледаше куклата. — Не съм ги слагала зад нея. Тя изглежда много интелигентна, не мислите ли, Сибил?

— Не мисля, че лицето й ми харесва — рече Сибил. — Изглежда така, сякаш знае нещо, което ние не знаем.

— Не мислите ли, че изглежда някак тъжна и много мила? — попита Алиша умолително, но тонът й не беше убедителен.

— Изобщо не мисля, че е мила — отвърна Сибил.

— Не… може би сте права… О, добре, да се хващаме за работа. Лейди Лий ще бъде тук до десетина минути. Искам дотогава да приготвя и изпратя по пощата тези фактури.

— Мисис Фокс! Мисис Фокс!

— Да, Маргарет? — рече Сибил. — Какво има? — Тя се беше привела над една маса и режеше парче сатен.

— О, мисис Фокс, пак тази кукла! Занесох долу кафявата рокля, както ми казахте, а тази кукла отново седи зад писалището. И не съм я сложила аз там… никоя от нас не е. Моля ви, мисис Фокс, наистина не бихме направили такова нещо.

Ножиците на Сибил леко кривнаха.

— Ето — каза ядно тя. — Вижте какво направих заради вас! О, добре, няма нищо, предполагам. Така, кажете сега за тази кукла.

— Тя отново седи зад писалището.

Сибил слезе долу и влезе в пробната.

Куклата седеше зад писалището точно както миналия път.

— Много си твърдоглава, така ли? — попита я Сибил. После безцеремонно я вдигна и пак я сложи на канапето. — Тук ти е мястото, момичето ми — рече й тя. — Ще стоиш тук! — После отиде в отсрещната стая.

— Мис Кум?

— Да, Сибил?

— Някой си играе с нас.

Куклата отново седеше на писалището.

— Кой мислиш, че е?

— Трябва да е някоя от онези трите горе — каза Сибил. — Сигурно смята това за забавно. Разбира се, всички се кълнат в небесата, че не са те.

— Коя смятате, че може да е — Маргарет?

— Не, не мисля, че е Маргарет. Тя изглеждаше доста странно, когато дойде да ми каже това. Предполагам, че е онази кикотеща се Марлен.

— Все пак това е доста глупаво.

— Разбира се, това е… идиотщина — допълни Сибил. — Обаче — добави тя мрачно — ще сложа край на това!

— Какво ще предприемете?

— Ще видите — рече Сибил. Вечерта, преди да си тръгне, тя заключи пробната.

— Заключвам тази врата — каза тя. — И взимам ключа със себе си.

— О, разбирам — отвърна Алиша Кум леко развеселена. — Започвате да си мислите, че съм аз, така ли? Мислите ме за толкова разсеяна, че влизам вътре с намерението да пиша на писалището, ала вместо това взимам куклата и я слагам там да пише вместо мен? Така ли смятате? А после забравям за това?

— Е, и това е възможно — призна Сибил. — Както и да е, искам да се уверя, че и тази нощ няма да ни изиграят някой глупав номер.

На другия ден, стиснала сурово устни, първото нещо, което направи като дойде, беше да отключи вратата на пробната и да влезе вътре. Мисис Гроувс с обидено изражение на лицето и с бърсалка за прах и четка в ръка чакаше на площадката.

— Да видим сега! — рече Сибил. После ахна и се отдръпна. Куклата отново седеше на писалището.

— Ау! — възкликна зад нея мисис Гроувс. — Чудна работа! Точно така. О, мисис Фокс, изглеждате много бледа, сякаш не се чувствате добре. Трябва да пийнете нещо. Не знаете ли дали мис Кум няма нещо такова горе?

— Нищо ми няма — рече Сибил. После отиде при куклата, вдигна я внимателно и прекоси стаята с нея.

— Някой пак ви прави номера — каза мисис Гроувс.

— Не виждам как е можело да стане този път — бавно изрече Сибил. — Снощи заключих вратата. Ти самата знаеш, че никой не може да влезе вътре.

— Може би някой друг също има ключ — услужливо каза мисис Гроувс.

— Едва ли — рече Сибил. — Никога не сме си правили труда да заключваме тази врата преди. Ключът е от онези старомодните. И при това е само един.

— Дали пък не става и другият ключ, онзи от отсрещната стая?

Те набързо пробваха всички ключове от къщата, но нито един не стана на бравата на пробната.