Агата Кристи - Куклата на шивачката

— Това е странно, мис Кум — каза по-късно Сибил, докато двете обядваха заедно.

Алиша Кум изглеждаше по-скоро доволна.

— Скъпа моя — каза тя, — мисля, че това е просто удивително. Предполагам, че трябва да се обърнем към хора, които се занимават с изследване на паранормалното. Знаете ли, може да изпратят някой медиум, който да провери дали няма нещо странно в тази стая.

— Вас като че ли изобщо не ви е грижа? — попита Сибил.

— Е, това донякъде ме забавлява — каза Алиша Кум. — Имам предвид, че на моята възраст е забавно, когато се случват разни необичайни неща. Все пак… не — добави замислено тя. — Не мисля, че чак толкова ми харесва всичко това. Искам да кажа, тази кукла започва много да си позволява, нали?

Същата вечер Сибил и Алиша Кум отново заключиха вратата отвън.

— Все пак мисля — рече Сибил, — че някой може наистина да ни играе номера, въпреки че просто не виждам защо…

— Мислите ли, че утре сутринта отново ще е зад писалището? — попита Алиша.

— Да — отвърна Сибил, — мисля.

Но грешаха. Куклата не беше на писалището. Вместо това бе застанала на перваза на прозореца и гледаше навън към улицата. И отново в нейната поза имаше нещо изключително естествено.

— Това е ужасно глупаво, нали? — каза Алиша Кум същия следобед, докато набързо пийваха по чаша чай. По взаимно съгласие не седяха в пробната, както обикновено правеха, а в стаята на Алиша Кум отсреща.

— В какъв смисъл глупаво?

— Е, искам да кажа, че няма нищо, за което да се хванеш. Просто една кукла, която всеки път е на различно място.

С всеки изминал ден тази констатация се потвърждаваше. Сега куклата се движеше не само през нощта. Всеки път, когато влизаха в пробната, след като са отсъствали само минута-две, те я намираха на различно място. Оставяха я на канапето и я откриваха на стола. После пък тя се местеше на друг. Понякога се настаняваше в еркера на прозореца, а друг път се връщаше на писалището.

— Тя просто си ходи където си иска — рече Алиша Кум. — И мисля, Сибил, наистина мисля, че това я забавлява.

Двете жени гледаха отпуснатата фигура, безжизнена в дрехите си от меко кадифе и с изрисувано копринено лице.

— Няколко стари парчета кадифе, коприна и боя, мацната тук-там това е тя — каза Алиша Кум, а гласът й бе напрегнат.

— Предполагам, знаеш, че можем да… ъ-ъ-ъ… можем да се отървем от нея.

— Как така да се отървем от нея? — попита Сибил ужасено.

— Ами бихме могли — продължи Алиша Кум — да я хвърлим в огъня, ако имаше огън. Да я изгорим, искам да кажа, както се горят вещици…, или, разбира се — добави тя сухо, — можем просто да я хвърлим в кофата за смет.

— Не мисля, че това ще помогне — рече Сибил. — Сигурно някой ще я извади оттам и ще ни я върне.

— Или можем да я пратим някъде — каза Алиша Кум. — Нали знаете, на някое от онези дружества, които все пишат и молят за нещо… на разпродажби с благотворителна цел или базар. Мисля, че така ще е най-добре.

— Не знам… — започна Сибил. — Като че ли ме е страх да го сторя.

— Страх?

— Мисля, че тя ще се върне — отвърна Сибил.

— Искате да кажете, че тя ще се върне тук?

— Да.

— Като пощенски гълъб?

— Да, точно това исках да кажа.

— Предполагам, че не сме си загубили ума, нали? — попита Алиша Кум. — Може би наистина откачам, а вие най-вероятно ми се присмивате, нали?

— Не — отвърна Сибил. — Но имам ужасно неприятното усещане… ужасно зловещото чувство, че тя е по-силна от нас.

— Какво? Тази купчина парцали?

— Да, тази ужасна, отпусната купчина парцали. Защото, видите ли, тя е толкова упорита.

— Упорита?

— Да стане на нейното. Искам да кажа, че това сега е нейната стая!

— Да — рече Алиша Кум, като се оглеждаше. — Вярно е, нали? Разбира се, като се замислиш, май винаги е било така… цветовете и всичко… Мислех, че тя подхожда на стаята, но всъщност е обратното. Трябва да кажа — добави шивачката енергично, — че е доста нелепо, когато една кукла дойде и обсеби всичко по този начин. Знаете ли, мисис Гроувс вече няма да идва да чисти тук.

— Да не би да я е страх от куклата?

— Не, просто се оправдава с едно-друго. — После Алиша добави с нотка на страх: — Какво ще правим, Сибил? Да знаете, това ме съсипва. От седмици вече не мога да създам и един модел.

— А аз не мога да си събера ума и да работя върху кройките — призна Сибил. — Правя всевъзможни глупави грешки. Вероятно — каза тя колебливо — вашата идея да пишем на хора, които се занимават с изследване на паранормалното, може да се окаже полезна.