Агата Кристи - Куклата на шивачката

— Отиде си — рече Алиша.

— Каза, че куклата искала някой да я обича — обади се Сибил.

— Може би — започна Алиша, — може би това е искала през цялото време… някой да я обича…

Насред лондонския трафик двете уплашени жени стояха и се гледаха една друга.

Нямам обяснение за тази история. Нямам никакви предположения защо и поради каква причина стана така. То просто се случи. Все пак понякога се чудя как биха се стекли нещата, ако на времето бях забелязал една подробност, която оцених много години след това. Ако не я бях пренебрегнал… е, тогава, предполагам, съдбата на трима човека щеше да бъде съвсем различна. Тази мисъл някак си ме ужасява.

Като начало ще трябва да се върна назад във времето, чак до лятото на хиляда деветстотин и четиринадесета — точно преди войната — когато заедно с Нийл Карслейк отидохме в Баджуърти. Мислех Нийл за най-добрия си приятел. Познавах още и брат му Алън, но не толкова добре, а сестра им Силвия не бях виждал никога. Тя беше две години по-малка от Алън и три от Нийл. Докато бяхме в училище, на два пъти щях да прекарам част от ваканциите си с него в Баджуърти, но и двата пъти нещо ми попречи. Случи се така, че едва когато станах на двадесет и три, посетих за пръв път дома на Нийл и Алън.

Щяхме да се съберем доста хора. Сестрата на Нийл — Силвия — точно се беше сгодила за един момък на име Чарлз Кроули. Той бил, както каза Нийл, доста по-възрастен от нея, но пък изключително свестен и добре осигурен.

Помня, че пристигнахме към седем вечерта. Всички бяха отишли по стаите си, за да се преоблекат за вечеря. Нийл ме заведе до моята. Баджуърти бе красив, стар и просторен дом. През последните три века е бил дострояван и вътрешността му изобилстваше със стълби — повече или по-малко големи — които се появяваха на най-неочаквани места. Не беше лесно човек да се ориентира в такава къща. Бях леко притеснен от перспективата да се срещна с неговото семейство, с което не се бях запознавал до този момент. Спомням си как казах през смях, че в такава къща човек очаква да срещне призраци в коридорите, а той небрежно отвърна, че бил чувал да се говори, че в това място наистина витаели духове, които обаче до този момент никой не бил срещал. Нямал никаква представа какви форми приемали призраците тук. После Нийл бързо излезе и аз се зарових в куфарите си, за да намеря вечерните си дрехи. Семейство Карслейк не бе заможно. Всички бяха много привързани към стария дом, но нямаха прислуга, която да разопакова багажа или да помага при обличането.

И така стигнах до момента, в който трябваше да си завържа вратовръзката. Застанах пред огледалото. Виждах лицето си, раменете си, а зад тях стената зад гърба си — една най-обикновена гола стена, по средата на която имаше врата. Привършвах с вратовръзката, когато забелязах вратата да се отваря. Не знам защо, но не се обърнах. Мисля, че би било съвсем естествено, но все пак не го направих. Просто гледах как вратата бавно се открехва. Когато се отвори напълно, видях стаята зад нея. Представляваше спалня — по-голяма от моята — с два кревата. И изведнъж дъхът ми секна.

На ръба на едното легло седеше момиче, а около шията му бяха обвити ръце на мъж. Той бавно я поваляше назад и в същото време стискаше гърлото й така, че момичето започваше да се задушава. Не беше възможно да греша. Това, което ставаше пред очите ми, бе съвсем ясно — убийство.

Добре виждах лицето на момичето, златистите й коси, болезнения страх, изписан на красивото й лице, което бавно се наливаше с кръв. От мъжа виждах само гърба, ръцете и един белег, който минаваше през лявата страна на лицето и стигаше до врата.

Като сега го разказвам, ми е необходимо известно време, но в действителност бяха минали секунда-две, през които гледах като втрещен. После се обърнах, за да се притека на помощ…

Но на стената зад мен, тази, която се отразяваше в огледалото, имаше само един викториански махагонов гардероб. Ни следа от отворена врата или сцена на насилие. Отново се извърнах към огледалото. В него се отразяваше единствено гардеробът…

Прекарах ръце през очите си. После скочих към другия край на стаята и се опитах да избутам гардероба, но в този момент Нийл влезе през вратата откъм коридора и ме попита какво, по дяволите, се опитвам да направя.

Трябва да си е помислил, че съм се смахнал, когато се обърнах към него и поисках да разбера дали зад гардероба има врата. Той каза да — имало врата и тя водела в съседната стая. Попитах го кой живее там и той отвърна, че там били настанено някакво семейство Олдъм — майор Олдъм и съпругата му. Поисках да разбера дали мисис Олдъм е с руса коса и когато той сухо отговори, че била тъмнокоса, започнах да усещам, че вероятно вече ставам смешен. Овладях се, дадох някакво мъгляво обяснение и заедно слязохме долу. Рекох си, че може би съм получил някаква халюцинация и се засрамих от глупавото положение, в което бях изпаднал. И тогава… тогава Нийл каза: