Агата Кристи - Куклата на шивачката

— Тази кукла — отвърна й мисис Гроувс.

— Какво? Пак ли нашата кукличка!

— Да, седнала зад бюрото като човек. Ох, това ме стресна и още как!

— За какво говориш? — Алиша Кум се изправи, излезе от стаята, мина през площадката и влезе в стаята отсреща, която беше пробната. В единия й ъгъл имаше едно малко писалище в стил „Шератон“, а зад него, на един стол, седеше куклата с ръце, отпуснати върху него.

— Някой изглежда си е направил шега — каза Алиша Кум. — Хрумнало му да я сложи да седне по този начин. Тя наистина изглежда съвсем като истинска.

В този момент по стълбите слезе Сибил Фокс, носейки рокля, която трябваше да се пробва тази сутрин.

— Елате тук, Сибил. Вижте нашата кукла как седи на моето писалище и пише писма.

Двете жени я загледаха.

— Наистина — започна Алиша Кум. — Страшно е нелепо! Чудя се кой ли я е курдисал така? Вие ли?

— Не, не съм аз — отвърна Сибил. — Трябва да е някое от момичетата горе.

— Доста глупава шега наистина — рече Алиша Кум. Тя вдигна куклата от писалището и я запрати обратно на канапето.

Сибил внимателно преметна роклята върху един стол, после излезе от стаята и се качи в работилницата.

— Нали знаете куклата — рече тя, — кадифената кукла долу, в стаята на мис Кум, в пробната?

Старшата и трите момичета вдигнаха поглед.

— Да, мис, разбира се, че я знаем.

— Кой я е поставил на писалището тази сутрин? Кой се е пошегувал?

Трите момичета я погледнаха, а Елспет — старшата, рече:

— Да я е поставил на писалището? Не съм аз.

— Нито пък аз — каза едно от момичетата. — А вие, Марлен?

Марлен поклати глава.

— Вие ли сте си направили тази шега, Елспет?

— Наистина не съм аз — отвърна тя. Беше неприветлива жена, която изглеждаше така, сякаш устата й е пълна с карфици. — Имам си достатъчно работа, за да взема да си играя с кукли и да ги слагам да сядат зад разни маси.

— Вижте — рече Сибил и за голяма нейна изненада, гласът й леко потрепери, — шегата си я биваше, но просто искам да разбера кой я е направил.

Трите момичета се наежиха.

— Казахме ви, мисис Фокс, не сме ние, нали Марлен?

— Аз не съм — рече Марлен, — ако Нели и Маргарет казват, че не са, тогава не е никоя от нас.

— Чухте какво ви казах — добави Елспет. — За какво е все пак всичко това, мисис Фокс?

— Да не е мисис Гроувс? — рече Марлен.

Сибил поклати глава.

— Не е мисис Гроувс. Тя все се стряска от нея.

— Ще сляза да видя с очите си — каза Елспет.

— Тя вече не е там — рече Сибил. — Мис Кум я махна от писалището и я запрати на канапето. Е… — тя спря, — исках да кажа, че някой трябва да я е сложил да седне на стола зад писалището… като си е мислил, че е много забавно, предполагам. И… и не разбирам, защо никой не си признава.

— Два пъти ви казах, мисис Фокс — рече Маргарет. — Не разбирам защо трябва да ни обвинявате, че лъжем. Никоя от нас не би сторила подобна глупост.

— Съжалявам — каза Сибил. — Не исках да ви притеснявам. Но… но кой друг може да го е направил?

— Може би тя сама е станала и е отишла там — додаде Марлен и се изкикоти.

Странно защо това предположение никак не се хареса на Сибил.

— О, това са глупости — каза тя и отново слезе долу.

Алиша Кум весело си тананикаше нещо. После огледа стаята.

— Пак си загубих очилата — каза тя. — Но всъщност няма значение. В момента нищо не искам да виждам. Проблемът е, разбира се, че когато си толкова сляп като мен и си загубиш очилата, ако нямаш друг чифт, който да използваш, за да ги потърсиш, е… тогава няма и да ги намериш, защото не можеш да гледаш къде търсиш.

— Аз ще ги потърся вместо вас — рече Сибил. — Преди малко ги държахте.

— Когато вие се качихте горе, аз отидох в другата стая. Мисля, че съм ги занесла там.

Тя отиде в другата стая.

— Толкова е досадно — каза Алиша Кум. — Искам да свърша с тези сметки. Но как, като ми ги няма очилата?

— Ще се кача горе да ви донеса втория чифт от спалнята — предложи Сибил.

— В момента нямам втори чифт — каза Алиша Кум.

— Защо, какво е станало с тях?

— Ами мисля, че вчера ги забравих на едно място, където ходих да обядвам. Звънях там по телефона, обадих се после и в двата магазина, в които се бях отбила.

— О, скъпа — рече Сибил. — Предполагам, че вече ще са ви нужни три чифта.

— Ако имам три чифта очила — рече Алиша Кум, — ще прекарам целия си живот в търсене ту на единия, ту на другия. Наистина смятам, че си е най-добре да имаш само един чифт. Така ще трябва да го търсиш, докато го намериш.