Агата Кристи - Убийство на игрището за голф

Мосю Оте гледаше замислено брадата си.

— А мадам Рено? — запита той накрая. — Как приемаше тя тази… дружба?

Франсоаз сви рамене.

— Тя винаги беше много приятелски настроена, много учтива. Човек би казал, че не подозира нищо. Но не беше така — сърцето страда, мосю. Ден след ден наблюдавах как мадам става все по-слаба и по-бледа. Тя не е същата жена, която пристигна тук преди месец. И мосю се промени. И той си имаше грижи. Веднага се виждаше, че силите му са на изчерпване. Не е за чудене, като се залавят с такива истории. Нито пазеше тайна, нито беше дискретен. Чисто по английски!

Подскочих възмутено на мястото си, но следователят продължаваше да задава въпроси, несмущаван от странични неща.

— Казвате, че на мосю Рено не му се е наложило снощи да изпрати мадам Добрьой? Значи ли това, че тя си е била отишла по-рано?

— Да, мосю. Чух ги как излизат от кабинета и отиват към вратата. Мосю й каза „лека нощ“ и затвори вратата след нея.

— По кое време беше?

— Около десет и двадесет и пет, мосю.

— Знаете ли кога мосю Рено си е легнал?

— Чух го да се качва около десет минути след нас. Стълбището скърца така, че се чува отдалече.

— И това ли е всичко? През цялата нощ не сте доловила никакъв шум?

— Никакъв, мосю.

— Кой от прислужниците пръв слезе тази сутрин?

— Аз, мосю. Веднага видях, че вратата е отворена.

— А какво ще кажете за прозорците долу — всички ли бяха затворени?

— Всички. Никъде нямаше нищо подозрително, нищо не беше разтурено или съборено.

— Добре, Франсоаз, можете да си отивате.

Старицата се затътри към вратата. На прага се обърна.

— Едно ще ви кажа, мосю. Тая мадам Добрьой е много лоша! Можете да ми вярвате, защото една жена знае каква е друга жена. Тя е лоша, запомнете го. — И като поклащаше мъдро глава, Франсоаз излезе от стаята.

— Леони Улар! — повика следователят. Леони се появи, потънала в сълзи и близо до истерия. Мосю Оте се справи с нея много сръчно. Нейните показания засягаха главно господарката й: как я е намерила вързана и със запушена уста — картина, която тя описа с доста преувеличения. И тя като Франсоаз не беше чула нищо през нощта.

След нея влезе сестра й Дениз. Тя потвърди промените, забелязани напоследък у господаря.

— Всеки ден ставаше все по-мрачен. Ядеше по-малко. Винаги беше потиснат. — Дениз обаче имаше собствена теория. — Без съмнение мафията е била по следите му. Двама мъже с маски — та кой друг, ако не мафията? Ужасни хора са те!

— Разбира се, това е възможно — каза следователят ласкаво. — Сега, момичето ми, кажете ми, вие ли отворихте вратата снощи на Добрьой?

— Не снощи, мосю, предишната вечер.

— Но Франсоаз току-що ни каза, че мадам Добрьой е била тук снощи.

— Не, мосю. Наистина снощи мосю Рено беше посетен от една дама, но тя не беше мадам Добрьой.

Следователят, изненадан, настояваше, но момичето беше непоколебимо. Казваше, че великолепно познава мадам Добрьой, а тази дама не изглеждала като нея: също била тъмнокоса, но по-ниска и много по-млада. Нищо не можа да я разубеди.

— Виждала ли сте тази дама преди?

— Никога, мосю. — След това момичето прибави неуверено: — Но смятам, че беше англичанка.

— Англичанка ли?

— Да, мосю. Тя попита за мосю Рено на много добър френски, но колкото и слаб да е акцентът, човек винаги може да го разпознае. Освен това, когато излязоха от кабинета, те говореха английски.

— Чухте ли какво си казаха? Искам да кажа, можахте ли да го разберете?

— Аз говоря английски много дооре — заяви Дениз гордо. — Дамата говореше твърде бързо, за да разбера нещо, но чух последните думи на мосю, когато той отваряше вратата. — Тя спря и след това изрече грижливо, с труд и на ужасен английски: — „Да, да, но, за Бога, сега си вървете!“

— Да, да, но, за Бога, сега си вървете! — повтори следователят.

Той освободи Дениз и като поразмисли, отново повика Франсоаз. Каза й да си спомни дали не е сгрешила и дали мадам Добрьой наистина е посещавала мосю Рено предишната вечер. Франсоаз обаче се оказа неочаквано упорита. Тя настояваше, че мадам Добрьой е дошла предишната вечер. Нямала никакво съмнение. Франсоаз твърдеше също, че Дениз иска да се прави на интересна, затова е измислила загадъчната история за непознатата дама — затова и за да се фука с английския си! По всяка вероятност, каза Франсоаз, мосю никога не е произнасял такова изречение на английски, а даже и Дениз да говори истината, това нищо не доказва, защото мадам Добрьой говорела английски превъзходно и обикновено разговаряла с мосю и мадам Рено на английски.