Агата Кристи - Убийство на игрището за голф

— Къде?

— Това е една от най-интересните особености на случая. Мосю Поаро, тялото било намерено в ОТВОРЕН ГРОБ.

— Какво?

— Да. Ямата била току-що изкопана — само на няколко метра извън градината на вилата.

— И мосю Рено бил мъртъв… откога?

На този въпрос отговори доктор Дюран.

— Аз прегледах тялото тази сутрин в десет. По всяка вероятност смъртта е настъпила седем, а може би и десет часа по-рано.

— Хм! Което означава между полунощ и три часа сутринта.

— Точно така, а според показанията на мадам Рено това е станало в два часа сутринта, което още повече стеснява кръга. Смъртта трябва да е настъпила моментално и, разбира се, не може да става и дума за самоубийство.

Поаро кимна и комисарят продължи:

— Ужасените прислужници веднага развързали мадам Рено. Тя била много слаба, почти в безсъзнание от болки. Казала, че двама мъже с маски влезли в спалнята, запушили й устата, вързали я и отвлекли съпруга й. Това ние знаем от прислугата. Като чу трагичната новина, мадам Рено изпадна в страшна криза. При пристигането си доктор Дюран незабавно й предписа успокоително и досега не бяхме в състояние да я разпитаме. Без съмнение обаче тя ще се събуди по-спокойна и ще може да понесе напрежението на разпита.

Комисарят замълча.

— А какво ще кажете за обитателите на дома, мосю?

— Старата Франсоаз, икономката, е живяла много години при предишните собственици на вила „Женевиев“. Има две млади прислужнички, сестрите Дениз и Леони Улар. Те живеят в Мерлинвил и произхождат от много почтено семейство. Освен това тук живее шофьорът, когото мосю Рено довел със себе си от Англия, но който в момента е в отпуск и не е във вилата. И накрая — мадам Рено и синът й, мосю Джак Рено. И той в момента не е във вилата.

Поаро кимна. Мосю Оте проговори:

— Маршо!

Появи се сержантът.

— Въведете Франсоаз.

Полицаят отдаде чест и изчезна. След една-две минути се върна, водейки изплашената Франсоаз.

— Името ви е Франсоаз Арише, нали?

— Да, мосю.

— Дълго ли сте на служба във вила „Женевиев“?

— Служих единадесет години при госпожа виконтесата. След това, когато тази пролет тя продаде вилата, се съгласих да остана при английския милорд. Никога не съм си представяла…

Съдията я прекъсна.

— Без съмнение, без съмнение. Сега, Франсоаз, какво ще кажете за външната врата: чия задача беше да я затваря вечер?

— Моя, мосю. Аз винаги проверявах вратата лично.

— А снощи?

— Заключих я, както винаги.

— Сигурна ли сте?

— Кълна се в светите отци, мосю.

— По кое време беше това?

— Както обикновено, мосю, в десет и половина.

— Останалите в къщата бяха ли си легнали?

— Мадам си беше легнала малко преди това. Дениз и Леони се качиха с мене. Мосю беше още в кабинета си.

— Следователно, ако някой след това е отключил вратата, този някой трябва да е бил самият мосю Рено?

Франсоаз сви широките си рамене.

— Защо да я отключва? Всяка минута минават крадци и убийци! Как не! Мосю не беше ненормален! Не е като да е трябвало да изпраща дамата…

Следователят рязко я прекъсна:

— Дамата? Каква дама?

— Как каква — дамата, която идва да го види.

— Искате да кажете, че снощи го е посетила дама?

— Но да, мосю — и не само снощи, а и много други вечери.

— Коя е тя? Познавате ли я?

На лицето на жената се появи лукав израз.

— Как да знам коя е? — изръмжа тя. — Снощи не съм й отваряла аз вратата.

— Аха! — изрева следователят, удряйки с юмрук по масата. — Ще шикалкавите с полицията, а? Настоявам да ми кажете веднага името на жената, която е посещавала мосю Рено вечерно време.

— Полицията, полицията — изръмжа Франсоаз. — Никога не съм мислила, че ще имам работа с полицията. Но знам достатъчно добре коя е дамата: мадам Добрьой.

Комисарят възкликна и се наведе напред в пълна изненада.

— Мадам Добрьой — от вила „Маргьорит“ отсреща?

— Точно така, мосю. И тя е една хубостница! — Старицата тръсна презрително глава.

— Мадам Добрьой — промърмори комисарят. — Невъзможно.

— Ето на — изръмжа Франсоаз, — и това — за благодарност, че казах истината.

— Не, не — успокои я следователят. — Ние сме изненадани, затова. Следователно мадам Добрьой и мосю Рено са били…? — Той замълча деликатно. — А? Без съмнение така е било, нали?

— Откъде да знам? Но вие какво бихте си помислили? Мосю бе английски благородник, много богат, а мадам Добрьой беше бедна. Много шик жена, нищо че живее тихо и мирно с дъщеря си. Сигурна съм, че си е поживяла на времето. Не е вече млада, но съм виждала как мъжете се обръщат подир нея на улицата. Освен това напоследък тя разполагаше с повече пари — целият град го знае. А спестяванията й бяха към края си. — И Франсоаз поклати глава, напълно сигурна.