— Разбирате ли, мосю Джак — синът на мосю — обикновено присъстваше на срещите, а той говори френски много лошо.
Следователят не настоя. Вместо това той попита къде е шофьорът и научи, че предишния ден мосю Рено казал на шофьора, че няма намерение да използва колата и шофьорът може да излезе в почивка.
Лицето на Поаро беше смръщено и объркано.
— Какво има? — попитах аз.
Той поклати глава нетърпеливо и запита:
— Извинете ме, мосю Бекс, но без съмнение мосю Рено е шофирал сам?
Комисарят погледна Франсоаз и старицата веднага отговори:
— Не, мосю не знаеше да кара кола.
Поаро се намръщи още повече.
— Да бяхте ми казал какво ви тревожи — подех аз нетърпеливо.
— Не разбирате ли? В писмото си мосю Рено пише, че ще ни изпрати кола до Кале.
— Може да е имал пред вид такси — предположих аз.
— Без съмнение. Но защо да наема кола, когато има собствена? И защо е избрал тъкмо вчерашния ден, за да даде на шофьора почивка? Неочаквано и набързо? Дали по някаква причина той не е искал да го отстрани, преди ние да пристигнем?
ГЛАВА IV
ПИСМОТО, ПОДПИСАНО „БЕЛА“
Франсоаз бе излязла от стаята. Следователят замислено барабанеше с пръсти по масата.
— Мосю Бекс — каза той накрая, — изправени сме пред показания, които пряко си противоречат. На кого да вярваме — на Франсоаз или на Дениз?
— На Дениз — каза комисарят решително. — Тя е отворила вратата пред посетителката. Франсоаз е стара и упорита и явно не обича мадам Добрьой. После всичко, което знаем, ни подсказва, че Рено е имал работа и с друга жена.
— Ама, разбира се! — извика мосю Оте. — Забравихме да съобщим това на мосю Поаро. — Той прерови книжата върху масата, накрая намери каквото търсеше и го подаде на моя приятел. — Това писмо, мосю Поаро, бе намерено в джоба на палтото на убития.
Поаро взе листа и го разгъна. Той беше измачкан и овехтял и беше написан на английски с доста необработен почерк:
„Любими мой! Защо толкова дълго не ми пишеш? Нали все още ме обичаш? Напоследък писмата ти са толкова различни — студени и странни, а сега дойде и твоето дълго мълчание. Боя се. Ами ако ме разлюбиш! Но това е невъзможно, какво глупаче съм аз — винаги си измислям разни неща! Но ако наистина ме разлюбиш, не знам какво бих направила — сигурно ще се самоубия! Не бих могла да живея без тебе. Понякога си представям, че между нас има друга жена. Ако е така, едно мога да й кажа: да внимава… И ти също. По-скоро бих те убила, отколкото да те дам на друга! Говоря съвсем сериозно.
Но глупости, това са само високопарни глупости. Ти ме обичаш и аз те обичам — да, обичам те, обичам те, обичам те!
Твоята обожаваща те Бела.“
Нямаше нито адрес, нито дата. Поаро върна листа с мрачно лице.
— И се предполага…?
Следователят сви рамене.
— Явно е, че мосю Рено е бил обвързан с тази англичанка — Бела! Когато е дошъл тук, срещнал е мадам Добрьой и е започнал любов с нея. Изстинал е към другата и тя мигновено е заподозряла нещо. Писмото съдържа ясна заплаха. Мосю Поаро, на пръв поглед случаят е изключително прост. Ревност! Самият факт, че мосю Рено е бил прободен в гърба, показва недвусмислено, че престъплението е извършено от жена.
Поаро кимна.
— Камата в гърба — да, но не и гробът. Той и изисквал тежка, непосилна работа — не жена е изкопала този гроб, мосю. Това е работа на мъж.
Комисарят възкликна възбудено.
— Да, да, прав сте. Ние не помислихме за това.
— Както казах — продължи мосю Оте, — на пръв поглед случаят изглежда прост, но мъжете с маски, писмото, което сте получил от мосю Рено — с тях нещата се усложняват. Ето, изправени сме пред два вида обстоятелства, които са съвършено различни и между които като че ли няма връзка. Що се отнася до писмото, което сте получил, смятате ли, че е възможно в него да се има пред вид именно тая Бела и нейните заплахи?
Поаро поклати глава.
— Едва ли. Човек като мосю Рено, който води приключенски живот в отдалечени места, няма да седне да търси защита срещу една жена.
Следователят закима усърдно.
— Точно такова е и моето мнение. Следователно трябва да търсим обяснение на писмото…
— В Сантяго — довърши комисарят. — Без да се бавя, ще телеграфирам на полицията в Сантяго и ще поискам пълни сведения за живота на убития там, за любовните му истории, за сделките му, за приятелствата и за евентуалните му врагове. Ще бъде странно, ако и тогава не намерим ключ към това загадъчно убийство.
Комисарят се огледа, очаквайки одобрение.
Читать дальше