Агата Кристи - Мистерията в „Синия експрес“

Когато Поаро свърши, тя простичко каза:

— Ами Дерик?

— Той бе освободен вчера.

— Снощи отпътува от Ница.

— Да, за Сейнт Мери Мийд.

Настана мълчание.

— Аз не съм познавала Кейтрин — забеляза Ленокс. — Мислех, че тя е равнодушна към него.

— Тя е много въздържана. Не се доверява на никого.

— Но на мен би могла да се довери — каза Ленокс с горчивина.

— Да — съгласи се Поаро, — тя би могла да ви се довери. Но госпожица Кейтрин е прекарала голяма част от живота си в слушане, а за онези, които са свикнали да слушат, не е лесно да говорят много. Те пазят за себе си своите скърби и радости и не ги споделят с никого.

— Аз бях глупачка — каза Ленокс. — Мислех си, че тя не е безразлична към Кентън. Трябваше по-добре да я опозная. Предполагам, че съм мислила така, защото… е, добре, защото се надявах, че е така.

Поаро взе ръката й в своята и я стисна.

— Смелост, госпожице — каза тихо той.

Ленокс бе вперила поглед в синия хоризонт пред себе си и за момент грозничкото й лице бе озарено от една трагична красота.

— Все пак — каза тя най-сетне, — това не би било достатъчно. Аз съм твърде млада за Дерик. Той е като момче, което никога не е възмъжавало. Той търси жена от типа на Мадоната.

Настана продължително мълчание, което Ленокс изведнъж наруши:

— Но и аз помогнах, господин Поаро… нали наистина ви помогнах?

— Да, госпожице. Вие ми дадохте първия проблясък на истината, когато ми казахте, че за убиеца изобщо не е било нужно да пътува с влака. Преди това аз не виждах как е било извършено престъплението.

Ленокс пое дълбоко дъх.

— Радвам се — каза тя. — Все пак… това значи нещо. Далеч някъде зад тях изпищя сирената на локомотив.

— Това е същият проклет син експрес — забеляза Ленокс. — Влаковете са безмилостни чудовища, нали господин Поаро? Хората биват убивани, умират, а те продължават да се движат. Говоря глупости може би, но вие знаете какво искам да кажа.

— Да, да. Зная. Животът е като влак, госпожице. И той върви, и добре, много добре е, че е така.

— Защо?

— Защото в края на краищата влакът стига до крайната си гара. И във вашия език има подобна поговорка, госпожице: „Пътуването свършва там, където се срещат влюбените“.

— Точно така! — засмя се Ленокс. — Това обаче не ще се осъществи за мен.

— О, ще бъде, ще бъде. Вие сте млада, по-млада отколкото мислите. Доверете се на влака, госпожице, защото добрият Господ е неговият машинист.

Сирената на влака пак изпищя.

— Доверете се на влака, госпожице — промърмори пак детективът. — Повярвайте на Еркюл Поаро, защото той знае.