Агата Кристи - Мистерията в „Синия експрес“

— Има обаче едно нещо, което не разбирам, господин Поаро. Може би съм глупав, но дотук аз не мога да схвана кой е бил мъжът във влака, който се е качил в Париж? Дерик Кетринг или граф Де ла Рош?

— В това се състои цялата простота на случая. Мъж изобщо не е имало. Ах, хиляди дяволи!… нима не виждате колко хитро е скроено всичко? От кого научаваме, че в купето при госпожата е имало мъж? Само от Ада Мейсън. И ние й вярваме, защото и Кентън свидетелства, че Ада Мейсън е останала в Париж.

— Но самата Рут е казала на кондуктора, че е оставила камериерката в Париж — възрази Ван Олдин.

— О, и до това ще стигнем. Да, мисис Кетринг е засвидетелствала това пред кондуктора, но, от друга страна, това всъщност не са нейни думи, защото, мистър Ван Олдин, една мъртва жена не може да говори. Това показание не е нейно, а на кондуктора на влака, което е нещо вече съвсем различно.

— И така, вие мислите, че кондукторът е лъгал?

— О, не. Ни най-малко. Той каза това, което вярваше, че е самата истина. Но жената, която му е казала, че е оставила прислужницата си в Париж, не е била мисис Кетринг.

Ван Олдин отвори широко очи.

— Господин Ван Олдин, Рут Кетринг е била мъртва преди експресът да е пристигнал на Лионската гара в Париж. Ада Мейсън, облечена в характерните и запомнящи се дрехи на господарката си, е била тази, която е взела приборите с вечерята и е направила това много необходимо съобщение пред кондуктора.

— Невъзможно!

— Не, не, господин Ван Олдин. Не е невъзможно. Жените сега толкова много си приличат, че човек по-скоро ги различава по облеклото, отколкото по лицата. Ада Мейсън има същия ръст като дъщеря ви. Облечена в онова разкошно кожено палто, прихлупила малката червена шапка над очите си така, че да се подава кичур кестенява коса, нищо чудно, че кондукторът е бил измамен. Преди това той не е говорил с мисис Кетринг, спомняте си това. Вярно е, че за момент кондукторът е видял прислужницата, когато тя му е връчила билетите, но това е било съвсем бегло впечатление за слаба, облечена в черно жена. Най-многото, което е могъл да забележи, и то ако е бил необикновено интелигентен човек, е, че господарката и прислужницата не се различават много, но все пак е крайно недопустимо той изобщо да помисли това. И не забравяйте, че Ада Мейсън, или Кити Кид, беше актриса, способна за миг да промени изражението на лицето и гласа си. Не, не, изобщо не е имало опасност кондукторът да я познае в дрехите на господарката й. Все пак обаче имало е опасност, когато той открие трупа, да помисли, че това не е жената, с която е говорил предната нощ. И ето ви причината лицето на жертвата да се обезобрази. Най-голямата опасност за Ада Мейсън е била да не би Кейтрин Грей да посети купето на господарката й след като влакът отпътува от Париж и тя се е осигурила срещу това, като си е поръчала вечеря в купето и се е заключила отвътре.

— Но кой е убил Рут… и кога?

— Първо, не изпускайте факта, че престъплението е било планирано и предприето от двамата — Кентън и Ада Мейсън, работещи заедно. През този ден Кентън е бил в Париж по ваша работа. Той се е качил във влака някъде по околовръстната линия. Мисис Кетринг би се изненадала, но не би подозряла нищо. Може би той е отвлякъл вниманието й, посочвайки й нещо през прозореца и докато тя се е взирала навън, той й е метнал примката на шията… и работата е била свършена за няколко секунди. Заключва вратата на купето и двамата с Ада Мейсън се залавят за работа. Събличат горните дрехи на мъртвата, огъват тялото в един килим и го поставят в съседното купе между куфарите и чантите. Кентън скача от влака, отнасяйки със себе си кутията, съдържаща скъпоценностите. Тъй като не може да се допусне, че престъплението е било извършено преди да са изминали следващите дванадесет часа, той е в пълна безопасност. Неговото показание и думите, казани на кондуктора от предполагаемата мисис Кетринг, доставят едно съвършено алиби и за съучастничката му.

На Лионската гара Ада Мейсън си взема вечеря в купето и като се затваря в тоалетната, бързо се преоблича с дрехите на господарката си, поставяйки перука с кестеняви къдрици и с помощта на малко грим успява да добие, колкото е възможно, прилика с мисис Кетринг. Когато кондукторът идва да приготви леглото, тя му разказва измислената история, че е оставила прислужничката в Париж. А докато той приготвя леглото й, застава на прозореца с гръб към коридора и хората, които евентуално биха минали по този коридор. Тази предпазливост е била много уместна, защото, както знаем, мис Грей е минала по коридора в същия момент и после бе готова да се закълне, че мисис Кетринг е била жива.