Агата Кристи - Мистерията в „Синия експрес“

— А сега?

— Сега аз зная.

Настана мълчание. После Кейтрин го погледна. Очите й блестяха.

— Аз не съм умна колкото вас, господин Поаро. Половината от нещата, които ми разказахте, не ме подсещат за нищо. Идеята, която аз имам, ми дойде от съвсем различен ъгъл…

— О, да, винаги е така — каза спокойно Поаро. — Огледалото отразява истината, но човек надниква в него от различни ъгли.

— Моите идеи може би са абсурдни… те може да се различават коренно от вашата теория, но…

— Да?

— Кажете ми, това може ли да ви помогне изобщо?

Той взе от протегнатата й ръка една пожълтяла от времето изрезка от вестник и внимателно я прочете. После тежко кимна с глава.

— Както ви казах, госпожице, човек гледа от различни ъгли в огледалото, но в нашия случай огледалото е едно и също и отразява едни и същи неща.

Кейтрин се изправи.

— Трябва да бързам — каза тя. — Малко време ми остава до тръгването на влака. Господин Поаро…

— Да, госпожице?

— Това… това не бива да трае дълго, вие разбирате. Аз… аз не мога да продължавам така… Гласът й секна.

Дребният човек я потупа насърчително по ръката. — Смелост, госпожице. Сега краят е съвсем близък.

— Господин Поаро иска да ви види, сър.

— Прати го по дяволите! — каза троснато Ван Олдин.

Кентън замълча съчувствено.

Ван Олдин се надигна от стола си и закрачи насам-натам из стаята.

— Предполагам, че сте прочели проклетите вестници тази сутрин?

— Прегледах ги набързо, сър.

— И продължават в същия дух, нали?

— Боя се, че е така, сър.

Милионерът седна пак и притисна с ръка челото си.

— Ако само си имах представа, че ще стане така! — изохка той. — Никога не бих наел този дребен белгиец да изрови истината. Да се намери убиецът на Рут — само това исках аз.

— Нима бихте предпочели да се разхожда свободно?

Ван Олдин въздъхна.

— Бих предпочел да взема правото и закона в собствените си ръце.

— Аз не мисля, че това би било много разумно, сър.

— Все едно… Сигурен ли сте, че този приятел иска да говори с мен?

— Да, мистър Ван Олдин. Дори много настоява.

— Тогава предполагам, че има причини. Ще го приема още тази сутрин.

Когато влезе, Поаро имаше много свеж и добър вид. Той изглежда не забеляза липсата на сърдечност в начина, по който милионерът го прие и приятно забъбри на най-различни теми. Обясни, че е дошъл в Лондон да се посъветва с лекаря си и спомена името на един известен хирург.

— Не, не ми е от войната. Това нараняване ми е спомен от службата в полицията. Нарани ме един разбойник — апаш.

Той потупа лявото си рамо и смигна.

— Аз винаги съм ви считал за щастливец, господин Ван Олдин. Вие се различавате от представата, която имаме за американските милионери, жертви на дииспепсията.

— Аз съм доста жилав — каза Ван Олдин. — Водя както виждате, много обикновен живот и се задоволявам с малко.

— Не сте ли виждали напоследък мис Грей? — попита невинно Поаро, обръщайки се към секретаря.

— Аз… да, един-два пъти, — каза Кентън.

Той леко се изчерви, а Ван Олдин Възкликна изненадан:

— Интересно. Вие никога не сте ми споменавали, че сте я виждал, Кентън.

— Не мисля, че това би ви интересувало, сър.

— Тази девойка ми харесва много, — каза Ван Олдин.

— Трябва да се съжалява хиляди пъти, че тя отново се е погребала в Сейнт Мери Мийд — забеляза Поаро.

— Това говори много добре за нея, — защити я разпалено Кентън. — Малцина биха се погребали в това затънтено кътче, и то заради една капризна старица, която не й е дори роднина.

— Аз не оспорвам това — отвърна Поаро примигвайки, — но все пак повтарям, че съжалявам за саможертвата й. А сега, господа, да пристъпим към работата.

Двамата мъже го погледнаха леко изненадани.

— Вие не бива да се шокирате, нито да се тревожите от това, което ще ви съобщя. Да предположим, господин Ван Олдин, че в края на краищата Дерик Кетринг не е убил жена си?

— Какво?!

Двамата впериха като втрещени погледи в детектива.

— Да предположим, казвам аз, че господин Кетринг не е убил жена си.

— Луд ли сте, господин Поаро? — извика Ван Олдин.

— Не, — отвърна спокойно Поаро, — не съм луд. Може би аз съм ексцентричен… поне известни хора казват така. Аз съм напълно с всичкия си, както се казва. Питам ви, господин Ван Олдин, ще се зарадвате ли или ще се разочаровате, ако истината е такава, каквато ви казвам?

Ван Олдин го изгледа продължително.