Агата Кристи - Мистерията в „Синия експрес“

— Естествено, че ще се зарадвам — каза най-сетне той. — Това теоретическо упражнение ли е, господин Поаро, или предположение, опиращо се на факти?

Поаро погледна към тавана.

— Съществува известна вероятност — каза той това да е бил и граф Де ла Рош, а в края на краищата. Аз поне успях да опровергая неговото алиби.

— Как успяхте?

Поаро скромно повдигна рамене.

— Имам си свои методи. С малко такт, малко хитрост и готово.

— Ами рубините? — запита Ван Олдин. — Онези, рубини, които графът имаше, бяха фалшиви.

— И той не би извършил убийството освен за рубините. Но вие не дооценявате една друга точка, господин Ван Олдин. Що се отнася до скъпоценностите, възможно е и някой друг да е бил в купето преди него.

— Но това е съвсем нова теория! — извика Кентън.

— Вярвате ли в действителност на тази безсмислица, господин Поаро? — настоятелно попита милионерът.

— Това още не е доказано — отвърна спокойно Поаро.

— То е все още само теория, но казвам ви, господин Ван Олдин, фактите си заслужават да бъдат изследвани. Вие трябва да ме придружите до Южна Франция, за да разследваме на самото място.

— Мислите ли наистина, че това е необходимо… моето присъствие, искам да кажа?

— Мислех си, че вие сам бихте настоявали да дойдете, — каза детективът с нотка на съжаление в гласа си, която не остана незабелязана от другите.

— Да, да, разбира се, — съгласи се милионерът. — Кога искате да тръгнем, господин Поаро?

— В момента вие сте много зает, сър — промърмори Кентън, но милионерът вече бе решил и махна с ръка:

— Смятам, че тази работа е най-важна — каза той. — Добре, господин Поаро, до утре. С кой влак?

— Мисля, че е най-добре да отпътуваме със „Синия експрес“ — каза Поаро и се усмихна.

„Влакът на милионерите“, както понякога го наричат, навлезе с главоломна скорост в следващия завой. Ван Олдин, Кентън и Поаро седяха заедно и мълчаха. Кентън и Ван Олдин имаха две купета, свързани едно с друго, както Рут Кетринг и прислужничката по време на съдбоносното пътуване. Купето на детектива бе малко по-далеч.

Пътуването, което извикваше най-болезнени спомени в съзнанието на Ван Олдин, беше истинско мъчение за него. Поаро и Кентън разменяха по някоя дума от време на време на тих глас, за да не го смущават.

Когато влакът направи обиколката си по околовръстната линия и достигна Лионската гара в Париж, Поаро изведнъж се активизира. Ван Олдин разбираше, че една от целите на Поаро при това пътуване е да се пресъздаде престъплението. Самият детектив играеше всички роли последователно. Той беше прислужничката, затворена в купето, беше мисис Кетринг, която с изненада и тревога познава съпруга си, после самият Дерик Кетринг в момента, в който открива съпругата си да пътува със същия влак. Най-сетне той опита всички възможни начини да бъде скрит един човек в съседното купе.

После изведнъж му хрумна някаква идея. Той сграбчи за ръката Ван Олдин.

— Боже мой, но това е нещо, за което досега не съм и помислял! Трябва да прекъснем пътуването си в Париж. Бързо, бързо, веднага трябва да слезем!

Той сграбчи два куфара и изхвръкна навън от купето. Стъписани от учудване, Ван Олдин и Кентън го последваха.

Милионерът вече си бе съставил добро мнение за способностите на Поаро и сега трудно можеше да го подмени. На изхода на гарата ги задържаха. Билетите им се намираха в кондуктора на влака — факт, който и тримата бяха забравили.

Обясненията на Поаро бяха бързи, убедителни и красноречиви, ала не произведоха никакъв ефект върху чиновника с апатичен израз.

— Стига сме си губили времето — каза нетърпеливо Ван Олдин. — Разбирам, че бързате, господин Поаро. За бога, платете пътните от Кале и да тръгваме направо закъдето сте намислили.

Но Поаро изведнъж бе замлъкнал и останал като вкаменен на мястото си. Протегнатата му ръка се бе вцепенила като парализирана.

— Аз съм бил малоумен — каза си просто той. — Честна дума, тези дни съм си загубил ума. Нека се върнем във влака и да си продължим пътуването мирно и тихо. Ако имаме късмет, влакът може би още не е заминал.

Те стигнаха до синьото туловище на експреса тъкмо навреме и влакът бавно потегляше, когато Кентън последен от тримата се качи с куфара си във вагона.

Кондукторът ги посрещна съчувствено и им помогна да пренесат багажа си до купетата. Ван Олдин не каза нищо, но беше явно, че е малко разочарован от ексцентричното поведение на Поаро. Когато останаха за малко насаме, той сподели с Кентън: