Агата Кристи - Мистерията в „Синия експрес“

— Хм — изсумтя мис Вайнър с прикрито самодоволство. Кейтрин се готвеше да излезе от стаята, когато старата жена я повика:

— Кейтрин!

— Да?

— Струва ми се, че не бях права по отношение на този млад човек — твоя приятел. Когато един мъж иска да спечели някоя жена, той може да бъде сърдечен, галантен, готов по хиляди дребни начини да й засвидетелства вниманието си. Когато обаче един мъж е наистина влюбен, той без да иска има вид на овца. Твоят приятел винаги ми заприличваше на овца щом те погледнеше. Така, че аз си вземам думите назад. Той наистина те обича.

— О! — Възкликна мистър Джозеф Ааронс с чувството на познавач.

Той отпи продължително от чашата си, остави я на масата с въздишка, обърса пяната от устните си и се усмихна на своя домакин господин Еркюл Поаро, който седеше насреща му:

— Дайте ми, — каза мистър Ааронс, — една хубава пържола „Портърхаус“ и чаша нещо достойно за пиене и тогава човек не би се отказал от вашите френски измишльотини, вашите ордьоври, омлети и пъдпъдъци, които се ядат на една хапка. Дайте ми — повтори той, — една пържола „Портърхаус“.

Поаро, който току-що бе направил същата поръчка, се усмихна съчувствено.

— Не че една пържола с бъбречен пудинг е нещо съвсем лошо — продължи мистър Ааронс. — Ябълкова торта ли? Да, ще взема ябълкова торта, благодари ви, госпожице, заедно с купичка каймак.

Обядът продължи. Най-сетне с дълга въздишка мистър Ааронс остави лъжицата и вилицата си, готов все пак да се позабавлява временно с малко сирене, преди да помисли за друго.

— Мисля че, споменахте за някаква дребна услуга, господин Поаро, — забеляза той. — Ще бъда много щастлив ако бих могъл да ви услужа с всичко, което е по възможностите ми.

— Много мило от ваша страна — кимна Поаро. — Работата е наистина съвсем дребна. Зная, че ако някой иска да научи нещо относно когото и да било от театралното поприще, на този свят има само един човек, който знае всичко, което може да се узнае за актьорите и това е моят стар приятел мистър Джозеф Ааронс.

— И вие не сте на съвсем погрешен път, — забеляза самодоволно мистър Ааронс. Независимо дали се отнася за миналото, настоящето или бъдещето, Джо Ааронс е човекът, към когото трябва да се обърнете.

— Съвършено точно. Сега искам да ви попитам, господин Ааронс, какво знаете за една млада жена, наречена Кид?

— Кид? Кити Кид?

— Кити Кид.

— Тя беше доста талантлива. Играеше мъжки роли, пееше, танцуваше… Тя ли ви интересува?

— Да.

— Повтарям ви, много даровита. И получаваше добри пари. Никога не оставаше без ангажимент. Най-често й даваха и над-добре й допадаха мъжките роли, но фактически тя не можеше да се нарече характерна актриса.

— Така съм чувал и аз — допълни Поаро. — И все пак тя не се е появявала на сцената напоследък, нали?

— Не. Изчезна съвсем ненадейно от сцената. Отишла във Франция и там се заловила с някакъв богат благородник.

— Предполагам, че оттогава е зарязала завинаги сцената.

— Преди колко време беше това?

— Нека помисля. Да, преди около три години. И това все пак беше загуба за театъра.

— Беше ли умна?

— Колкото цяла маймуна умна и хитра.

— А знаете ли името на благородника, с когото тя се сближи в Париж?

— Зная, че бил богат. Беше граф или маркиз, нещо такова. Сега, като си помислих повече, струва ми се, че беше маркиз.

— И оттогава не знаете нищо нея?

— Абсолютно нищо. Нито дори съм я срещал случайно.

Обзалагам се, че скита с онзи по чуждите курорти. Това е то да си маркиз до живот. Но и Кити не пада по-долу.

— Виждам — замислено каза Поаро.

— Съжалявам, че не мога да ви кажа повече неща, господин Поаро — продължи Ааронс. — А много бих желал да мога да ви бъда полезен. Някога вие ми направихте голяма услуга.

— О, за онова сме квит. Вие също се реванширахте.

— Услуга за услуга. Ха, ха! — изсмя се мистър Ааронс.

— Изглежда, че професията ви е много интересна — забеляза Поаро.

— Тъй, тъй, — съгласи се малко неуверено мистър Ааронс. — Като се махне лошото, остава хубавото. Трябва да се държи сметка за вкусовете на публиката, да се предвиждат много неща и най-важното, да си отваряш очите на четири.

— През последните години балетът спечели много публика — промърмори замислен Поаро.

— Аз никога не съм намирал нещо в този руски балет, но хората го харесват. За мен той е неразбираем.

— В Ривиерата се запознах с една танцьорка… госпожица Мирел.