Агата Кристи - Мистерията в „Синия експрес“

— Продължавайте — подкани го Ван Олдин.

— Преди влакът да пристигне в Лион, Ада Мейсън е настанила трупа на господарката си на леглото, сгъвайки грижливо дрехите й, а самата тя е облякла мъжки дрехи и се е приготвила да напусне влака незабелязано. Когато Дерик Кетринг е влязъл в купето на жена си и видял, както той си помислил, жена си заспала, всичко е било вече подредено, а Ада Мейсън е била скрита в съседното купе, очаквайки подходящ момент, в който да напусне влака. След като кондукторът е слязъл на перона на гарата в Лион, тя го е последвала със спокойна походка на млад момък, слязъл да се поразтъпче. В даден момент, когато никой не я наблюдавал, тя бързо отива на другия перон и взема първия влак за Париж, като отсяда в „Риц“. Името й бива вписано в дневника на хотела като пренощувала. Сега нищо не й остава освен спокойно да очаква вашето пристигане. А рубините не са и никога не са били в ръцете й. Никой не подозира и Кентън, и той, като ваш секретар, донася рубините в Ница, без ни най-малко да се бои от разкриване. Предварително е уговорено предаването им на господин Папополус, като в последния момент Кентън ги поверява на Мейсън, която именно ги занася на гърка. Както виждате, това е умно скроен план, какъвто би трябвало да се очаква от такъв майстор на играта като Маркиза.

— И вие искате да кажете, че Ричард Кентън е известен престъпник, който години наред е заблуждавал полицията?

Поаро кимна.

— Едно от най-важните качества на господина, наричан Маркиза, беше неговият добродушен, непринуден начин да печели приятели. Вие станахте жертва на неговия личен чар, господин Ван Олдин, и го наехте за секретар почти без да го познавате.

— Бих могъл да се закълна, че той въобще не се стремеше към тази длъжност! — извика милионерът.

— Всичко беше много хитро изиграно… толкова хитро, че измами човек с големи познания за живота и за хората като вас.

— Но аз прегледах атестациите от предишните, му работодатели. Всички бяха превъзходни.

— Да, да. И това беше част от играта. Животът му като Ричард Кентън е бил безупречен. Той произхожда от добро семейство с връзки в обществото. Има немалки заслуги през военната си служба и изглеждаше вън от всяко подозрение. Когато обаче получих известни сведения за Маркиза, намерих много точки на съвпадение и прилика. Кентън говори френски като французин, бил е в Америка, франция и Англия по същото време, по което действаше и Маркиза. Напоследък името на Маркиза се свързваше с поредица кражби на диаманти в Швейцария, а вие тъкмо там срещнахте за пръв път майор Кентън. И тъкмо тогава се заговори, че се готвите да купите прочутите рубини.

— Но защо убийство? — изпъшка съкрушен Ван Олдин. — един ловък крадец положително би съумял да задигне рубините, без да си пъха главата в примката.

Поаро поклати глава.

— Това не е първото убийство, което тежи на съвестта на Маркиза. Той е убиец по инстинкт. Той също вярва в това, че не бива да оставя свидетели след себе си. Мъртвите не говорят. Маркиза имаше необикновено силна страст към прочути исторически скъпоценности. Той предварително е подготвил работата си, ставайки ваш секретар, а съучастничката му е успяла да се настани като прислужничка на дъщеря ви, за която Маркиза е предполагал, че са предназначени рубините. И макар че това беше неговият търпеливо обмислен и зрял план, той не се подвоуми да опита и друг, по-кратък начин, наемайки двама апаши, които да ви устроят засада същата нощ, в която вие купихте рубините. Вторият план не успя, но това едва ли го е изненадало. Оставаше другият, главният план, който той мислеше за съвършено сигурен. Никой не би заподозрял Ричард Кентън, но като всички велики мъже — а Маркиза беше велик човек — той си имаше своите слабости. Кентън съвсем искрено и чистосърдечно се влюби в мис Грей и понеже я ревнуваше от Дерик Кентън, не можа да устои на изкушението да стовари престъплението си нему, когато му се удаде удобен случай за това. А сега, господин Ван Олдин, нека ви разкажа нещо много любопитно. Мис Грей в никакъв случай не е суеверна и все пак тя твърдо вярва, че е почувствала присъствието на дъщеря ви до себе си един ден в градината пред Казиното в Монте Карло, след като току-що е разговаряла с Кентън. Тя е била убедена, че мъртвата е искала да й каже, че Кентън е нейният убиец! Тази идея тогава и се сторила толкова фантастична, че мис Грей не я споделила с никого, но била дотолкова убедена в истинността й, че действала съобразно нея. Тя не е обезсърчавала ухажванията на Кентън, като пред него давала вид, че е убедена във виновността на Дерик Кетринг.