Агата Кристи - Черно кафе

Поаро грейна в усмивка:

— По моя преценка — веднага.

— Но това със сигурност ще им се стори много странно.

— Ни най-малко, ни най-малко — успокои Ричард дребничкият детектив и отново се усмихна. — На тях това ще им се стори като проява на крайна… как да кажа… чувствителност. Всичко тук ви е станало омразно и не можете да издържите повече и час. Уверявам ви, че това ще прозвучи съвсем на място.

— Ами инспекторът?

— Аз самият ще се заема с инспектор Джап.

— Все още не разбирам каква е ползата от всичко това? — настоя Ричард.

— Не, разбира се, че не разбирате — изрече Поаро доста самодоволно и сви рамене. — Не е нужно да разбирате вие, а аз. Аз — Еркюл Поаро. Това е достатъчно. — Той хвана Ричард за раменете. — Тръгвайте и се захващайте с приготовленията. Или ако не можете да се занимавате с това, нека Рейнър да се заеме. Вървете! Вървете! — Той почти избута Ричард навън.

С последен притеснен поглед към Поаро Ричард излезе от стаята.

— Ах, тези англичани! Колко са твърдоглави само! — възропта Поаро. После отиде до стъклената врата и извика: — Мадмоазел Барбара!

В отговор на неговото повикване Барбара се подаде през стъклената врата.

— Какво има? Случило ли се е нещо? — попита тя.

Поаро я дари с най-подкупващата си усмивка.

— А, мадмоазел — каза той. — Чудя се дали ще можете да ми отстъпите моя колега Хейстингс, да речем за минутка-две?

Барбара палаво го погледна и отговори:

— Така значи! Искате да ми вземете котенцето, а?

— Само за малко, мадмоазел, обещавам ви.

— Тогава може, мосю Поаро. — Барбара се обърна към градината и извика: — Търсят вас, котенцето ми!

— Благодаря — Поаро отново се усмихна и любезно се поклони.

Барбара се върна в градината, а няколко мига по-късно Хейстингс влезе в библиотеката през стъклената врата с гузен поглед.

— Е, какво ще кажете за свое оправдание? — попита Поаро уж сърдито.

Хейстингс се опита да се усмихне извинително.

— Като че ли всичко ни е наред, че се държите и като влюбена овца! — смъмри го Поаро. — Аз ви оставям тук да пазите, а следващото нещо, което научавам, е, че вие се разхождате с тази много очарователна млада дама в градината. Вие сте от хората, на когото по принцип разчитам най-много, mon cher , но само да се появи на сцената някоя красива млада жена и вашият ум се изпарява яко дим. Zut alors 19 19 Пусто да остане! (фр.) — Б.пр. !

Замечтаният овчи поглед на Хейстингс бързо изчезна, за да се смени със смутено изчервяване.

— Ох, да му се не види, ужасно съжалявам, Поаро — възкликна той. — Аз излязох навън само за секунда, но видях през прозореца, че вие влизате в стаята, затова реших, че няма нужда да се връщам.

— Искате да кажете, че сте сметнали за добре да не си правите труда да дойдете тук, за да се видим? — попита Поаро. — Е, скъпи ми Хейстингс, може да сте допуснали непоправима грешка. Аз намерих Карели в стаята. И само добрият Бог знае какво е правил той тук, или каква улика е подправил.

— Казвам ви, Поаро, че наистина съжалявам — отново се извини Хейстингс. — Ужасно много съжалявам!

— Ако не сте допуснали непоправима грешка, то това ще се дължи просто на добрата случайност, а не на нещо друго. Но сега, mon ami , дойде моментът, в който трябва да впрегнем на работа нашите малки сиви клетки — правейки се, че плясва Хейстингс по бузата, Поаро всъщност го потупа приятелски.

— А, добре! Да се залавяме за работа — извика Хейстингс.

— Не, не е добре, приятелю — каза му Поаро. — Зле е! Пълен мрак. — На лицето му се изписа притеснение, когато отново продължи: — Пълен мрак, какъвто беше и снощи. — Той се замисли за миг и после добави: — Но… да… мисля, че имам някаква идея, макар и още в зародиш. Да, ще започнем оттук!

Съвършено озадачен, Хейстингс попита:

— За какво говорите, да му се не види?

Тонът на Поаро се смени и той важно и замислено каза:

— Защо умря сър Клод, Хейстингс? Отговорете ми — защо умря сър Клод?

Хейстингс се втренчи в него:

— Но нали знаем — възкликна той.

— Така ли? — попита Поаро. — Толкова ли сте сигурен?

— Ъ-ъ-ъ… да — отвърна Хейстингс някак несигурно. — Той умря… умря, защото беше отровен.

Поаро направи нетърпелив жест.

— Да, но защо беше отровен?

Хейстингс дълбоко се замисли, преди да отговори. После започна:

— Навярно е умрял, защото крадецът е заподозрял…

Поаро бавно поклати глава, докато Хейстингс продължаваше:

— … защото крадецът е заподозрял, че… че е бил разкрит… — той отново млъкна, понеже видя, че Поаро все така поклащаше глава.