Агата Кристи - Черно кафе

— Не съм сигурен, че ви разбирам — каза Рейнър. — Да не би да искате да кажете, че не е мисис Еймъри?

— Не, не е мисис Еймъри — отговори му Поаро. — Затова написах онази бележка. Тази клета жена страда достатъчно. Трябва да й спестим по-нататъшни разпити.

Рейнър изглеждаше замислен, след което възкликна:

— Обзалагам се тогава, че е Карели! Нали?

Поаро игриво му се закани с пръст.

— Мосю Рейнър, ще трябва да ми позволите да запазя моята малка тайна до последния момент. — Той извади една носна кърпа и изтри челото си. — Mon Dieu ! Колко е горещо днес! — оплака се той.

— Искате ли нещо за пиене? — попита Рейнър. — Забравих добрите обноски. Трябваше да ви предложа по-рано.

Поаро се усмихна.

— Много сте любезен. Едно уиски, ако обичате.

— Разбира се, само момент. — Рейнър излезе от стаята, а Поаро закрачи към стъклените врати и се загледа за миг към градината. После отиде до канапето, за да потупа възглавничките, след което се премести до камината, за да подреди украшенията на полицата. След малко Рейнър се върна с две чаши уиски със сода на един поднос. Той видя как Поаро посегна към едно от украшенията.

— Предполагам, че това е много ценна антика — отбеляза Поаро и вдигна една каничка.

— Така ли? — гласеше равнодушният коментар на Рейнър. — Не разбирам много от тези неща. Елате да пийнем — предложи той, докато слагаше подноса на масичката за кафе.

— Благодаря — каза тихо Поаро и отиде при него.

— Е, за ваше здраве! — каза Рейнър, взе една чаша и отпи.

Поаро се поклони и вдигна другата чаша към устните си.

— И за ваше, приятелю! А сега нека ви разкажа за моите подозрения. Първо разбрах, че… — той внезапно млъкна и рязко извърна глава, сякаш дочу нещо. Погледна първо към вратата, после към Рейнър и сложи пръст на устните си, давайки да се разбере, че може би някой ги подслушва.

Рейнър кимна с разбиране. Двамата мъже тихичко се прокраднаха до вратата и Поаро направи знак на секретаря да остане в стаята. После рязко отвори вратата и изскочи навън, но се върна почти веднага с унил вид.

— Странно! — призна той на Рейнър. — Можех да се закълна, че чух нещо. Е, както и да е, сгрешил съм. Това не се случва често. A votre sante 20 20 Наздраве (фр.) — Б.пр. , приятелю! — после изпи чашата до дъно.

— А! — възкликна Рейнър и също отпи.

— Моля? — попита Поаро.

— Нищо. Сетих се нещо, това е.

Поаро отиде до масата и остави чашата си.

— Знаете ли, мосю Рейнър — каза доверително той. — Ще бъда абсолютно честен с вас. Така и не успях да свикна с уискито — вашата английска национална напитка. Вкусът й не ми е приятен — горчи — после отиде до креслото и седна.

— Така ли? Съжалявам. Моето изобщо не горчи. — Рейнър остави чашата си на масичката за кафе и продължи: — Мислех, че преди малко се канехте да ми кажете нещо, нали?

Поаро изглеждаше изненадан.

— Така ли? Какво ли е било? Възможно ли е вече да съм взел да забравям? Мисля, че навярно съм искал да ви обясня как провеждам едно разследване. Voyons 21 21 Да видим (фр.) — Б.пр. ! Един факт води към друг, затова продължаваме. Дали следващият ще се съчетае с предходния? A merveille 22 22 Чудесно (фр.) — Б.пр. ! Хубаво! Можем да продължим. Следващият… не пасва! А, колко любопитно! Нещо липсва — липсва една брънка във веригата. Да проверим. Проверяваме. А този малък любопитен факт, този може би нищожно дребен детайл, който не пасва — ще го сложим тук! — и съответно Поаро посочи с ръка главата си. — Забележително! Изключително!

— Да-а-а, разбирам! — несигурно промърмори Рейнър.

Поаро толкова гневно размаха пръст пред лицето на секретаря, че той почти се смали.

— Но, внимание! Опасност дебне детектива, който казва „Това е толкова дребно. Това е толкова незначително. Няма да се занимавам с него. Ще го оставя настрана“. По този начин човек може да се обърка. Всичко е от значение — внезапно Поаро спря и се плесна по главата. — А! Сега се сетих какво исках да ви кажа. Ставаше въпрос за един от онези маловажни и незначителни факти. Исках да си поговорим, мосю Рейнър, за праха.

Рейнър вежливо се усмихна.

— Праха?

— Точно така. Праха — повтори Поаро. — Моят приятел Хейстингс преди малко ми припомни, че съм детектив, а не прислужница. Смяташе, че е много умно от негова страна, но аз не съм толкова сигурен. В края на краищата прислужницата и детективът имат нещо общо. Какво прави прислужницата? Тя изследва със своята метла тъмните ъгълчета. Изкарва на бял свят всички неща, които са се търкулнали на потайни места и си стоят надлежно скрити, далеч от очите на всички. Не прави ли същото и детективът?