Агата Кристи - Черно кафе

Поаро стана от стола и се протегна:

— Е, драги ми Джап? — попита той. — Успяхте ли да чуете всичко?

Влачейки Рейнър с помощта на полицая обратно към средата на стаята, Джап отговори:

— Всяка дума, благодарение на бележката ви, Поаро. От терасата, точно до прозореца, се чува отлично. А сега нека го претърсим и да видим какво ще намерим. — Той измъкна подпалките от джоба на Рейнър и ги хвърли на масичката за кафе. След това извади и едно малко шише. — Аха! Хиосциамин! Празно!

— А, Хейстингс! — поздрави Поаро приятеля си, който влезе откъм преддверието, носейки в ръка чаша уиски със сода, която подаде на детектива.

— Разбрахте ли сега? — обърна се най-любезно Поаро към Рейнър. — Аз отказах да играя във вашата комедия и вместо това направих така, че вие да играете в моята. В бележката дадох инструкции на Джап, а също и на Хейстингс. После ви улесних, като се оплаках от горещината. Знаех, че ще ми предложите питие. В края на краищата така получихте удобния случай, от който се нуждаехте. По-нататък всичко беше съвсем просто. Когато отидох до вратата, добрият Хейстингс стоеше отвън, приготвил друга чаша уиски със сода. Размених чашите и се върнах, за да продължа комедията.

Поаро връчи пак чашата на Хейстингс.

— Лично аз мисля, че изиграх ролята си съвсем добре — заяви той.

Настъпи пауза, през която Поаро и Рейнър се изгледаха. След това Рейнър каза:

— Боях се от вас още от момента, в който влязохте в този дом. Планът ми щеше да мине. Можех да се уредя за цял живот с петдесетте хиляди лири… а може би дори и повече… които щях да получа за тази гадна формула! Но от момента, в който пристигнахте, спрях да се чувствам толкова уверен, че ще се измъкна след убийството на този надут стар глупак и кражбата на скъпоценното късче хартия.

— Аз скоро забелязах, че сте интелигентен — отвърна Поаро и отново седна в креслото, като изглеждаше изключително доволен от себе си.

Джап заговори отсечено:

— Едуард Рейнър, арестувам ви за предумишленото убийство на сър Клод Еймъри и ви предупреждавам, че всичко, което кажете, може да бъде използвано като доказателство срещу вас! — Джап направи знак на полицая да отведе Рейнър.

Докато полицай Джонсън извеждаше Рейнър двамата мъже се разминаха с мис Еймъри, която този момент влезе в библиотеката. Тя разтревожено ги проследи с поглед и забърза към Поаро.

— Мосю Поаро — запъхтяно каза тя, докато той ставаше на крака, за да я поздрави. — Вярно ли е? Мистър Рейнър ли е убил бедния ми брат?

— Боя се, че да, мадмоазел — каза Поаро.

Мис Еймъри беше смаяна.

— О! О! — възкликна тя. — Не мога да повярвам! Каква мерзост! Винаги съм гледала на него като на член от семейството. С пчелния восък и всичко останало… — после рязко се завъртя и се накани да си тръгне, а в този момент Ричард влезе и й задържа вратата. Мис Еймъри почти тичешком напусна библиотеката, когато откъм градината дойде нейната племенница Барбара.

— Нямам думи — толкова е потресаващо! — извика Барбара. — Точно Едуард Рейнър! Кой би могъл да повярва! Някой е бил ужасно умен, за да го разкрие. Чудя се кой ли?

Тя многозначително погледна Поаро, който обаче се поклони по посока на полицейския инспектор и промърмори:

— Инспектор Джап разреши случая, мадмоазел.

Лицето на Джап грейна в усмивка.

— Ще ви кажа, мосю Поаро, че сте голяма работа. А също и джентълмен! — Джап кимна към насъбралите се и бързо излезе, като пътьом взе чашата с уиски от слисания Хейстингс с думите: — Аз ще се погрижа за това веществено доказателство, ако разрешите, капитан Хейстингс!

— Да, но дали наистина инспектор Джап беше този, който откри убиеца на чичо Клод? Или… — попита Барбара с престорена свенливост Поаро и тръгна към него — не бяхте ли вие, мосю Еркюл Поаро?

Поаро отиде при Хейстингс и прегърна през рамо своя стар приятел.

— Мадмоазел — осведоми той Барбара, — истинската заслуга принадлежи на Хейстингс. Той направи една блестяща и изключително важна забележка, която ме наведе на вярната следа. Изведете го в градината и го накарайте да ви разкаже.

Той побутна Хейстингс към Барбара и заедно ги подкара към стъклените врати.

— Ах, котенцето ми! — въздъхна комично Барбара към Хейстингс и двамата излязоха в градината.

Ричард Еймъри точно се канеше да каже нещо на Поаро, когато вратата, водеща към преддверието, се отвори и влезе Лучия. Виждайки съпруга си, тя се стресна и несигурно промълви: