Агата Кристи - Черно кафе

— Предполагам, защото са се разместили — отегчено отвърна Хейстингс. — Пак вашата мания за ред!

— Раздиране на коприна! — възкликна Поаро. — Не, Хейстингс. Шумът е същият! — Той загледа книжните подпалки и грабна вазата, в която бяха. — Раздиране на коприна… — продължи после, като се отдалечи от камината.

Вълнението му се предаде и на приятеля му.

— Какво има? — попита Хейстингс, като скочи отиде при него.

Поаро изсипа подпалките на канапето и започна да ги разглежда. Сегиз-тогиз той даваше по една на Хейстингс, като измърморваше:

— Ето една. И още една, и още една…

Хейстингс ги разгъваше и щателно ги разглеждаше.

— „С19 N23“… — зачете той на глас от една подпалка.

— Да, да! — извика Поаро. — Това е формулата!

— Я гледай! Това е чудесно!

— Бързо! Сгънете ги отново! — нареди Поаро и Хейстингс се зае да ги нагъва. — О, колко сте бавен! — смъмри го Поаро. — Бързо! Бързо! — Той ги грабна от ръцете му, напъха ги обратно във вазата и побърза да я остави на полицата.

Слисан, Хейстингс отиде при него до камината. Лицето на Поаро светеше от радост.

— Интересно ви е какво правя тук, нали? Кажете ми, Хейстингс, какви са тези неща във вазата?

— Ами, подпалки, разбира се — отвърна Хейстингс с огромна ирония.

— Не, mon ami . Сиренце!

— Сиренце?

— Точно така, приятелю. Сиренце!

— Хм, Поаро — попита саркастично Хейстингс, — да не би да ви има нещо? Искам да кажа, да ви боли главата или нещо такова?

Поаро отговори, без да обръща внимание на лекомисления въпрос на своя приятел:

— За какво използваме сиренцето, Хейстингс? Ще ви кажа, mon ami . Използваме го за стръв в капан за мишки. Значи сега чакаме само едно — мишката.

— А мишката…

— Мишката ще дойде, приятелю — Поаро увери Хейстингс. — Бъдете сигурен. Аз й изпратих съобщение. Тя скоро ще отговори.

Преди Хейстингс да успее да реагира на загадъчното заявление на Поаро, вратата се отвори и в стаята влезе Едуард Рейнър.

— О, вие сте тук, мосю Поаро — забеляза секретарят. — А също и капитан Хейстингс. Инспектор Джап ви вика горе, за да поговори и с двама ви.

— Веднага идваме — отговори Поаро.

Следван от Хейстингс, той тръгна към вратата, а Рейнър влезе в библиотеката и отиде до камината. На прага Поаро внезапно се обърна към секретаря и го погледна.

— Между другото, мистър Рейнър — попита детективът и се върна в средата на стаята, — случайно да знаете дали доктор Карели е бил тази сутрин в библиотеката?

— Да, беше — отговори Рейнър на детектива. — Аз го заварих тук.

— А! — Поаро изглеждаше доволен. — И какво правеше?

— Мисля, че телефонираше.

— Говореше ли, когато влязохте?

— Не, точно се връщаше в библиотеката от кабинета на сър Клод.

Поаро обмисли чутото за момент и после попита Рейнър:

— Къде точно бяхте вие тогава? Можете ли да си спомните?

Без да се отмества от камината, Рейнър отговори:

— О, тук някъде, струва ми се.

— Чухте ли нещо от разговора на доктор Карели по телефона?

— Не — каза секретарят. — Той съвсем ясно даде да се разбере, че иска да остане сам, затова се махнах.

— Разбирам. — Поаро се поколеба и после извади от джоба си бележник и молив. Написа няколко думи на един лист и го откъсна. — Хейстингс! — извика той.

Хейстингс, който се мотаеше около вратата, дойде при него и Поаро му подаде сгънатия лист.

— Ще бъдете ли така добър да го отнесете горе на инспектор Джап?

Рейнър изчака Хейстингс да излезе от стаята, за да изпълни поръчката, след което попита:

— За какво е всичко това?

Поаро прибра бележника и молива в джоба си и отговори:

— Писах на Джап, че след няколко минути ще съм при него и че може би ще съм в състояние да му кажа името на убиеца.

— Наистина ли? Вие знаете кой е? — попита Рейнър с вълнение в гласа.

За момент настъпи тишина. Еркюл Поаро сякаш беше омагьосал секретаря и той като хипнотизиран наблюдаваше детектива, който започна бавно да говори:

— Да, мисля, че научих кой е убиецът… най-накрая — заяви Поаро. — Сещам се за друг случай, не много отдавна. Никога няма да забравя убийството на лорд Еджуеър. Бях почти победен… да, аз — Еркюл Поаро, и то от изключително простият план на един елементарен мозък. Видите ли, мосю Рейнър, най-простоватите хора често имат таланта да извършат най-несложно престъпление и след това иди се оправяй. Да се надяваме, че убиецът на сър Клод е другата крайност — интелигентен, надарен и страшно самодоволен. Той не може да устои на изкушението… как го казвате вие?… да усъвършенства съвършеното. — Очите на Поаро се оживиха от възбуда.