Агата Кристи - Черно кафе

— Съгласен съм — заяви Поаро.

Джап претърси Карели, докато в това време Поаро преглеждаше куфара му.

— Е? — попита Джап.

— Нищо — отговори детективът, затваряйки куфарчето. — Нищо. Разочарован съм.

— Мислите се за много умни, нали? — озъби се Карели. — Но мога да ви кажа…

Поаро го прекъсна, казвайки тихо и многозначително:

— Навярно можете, но ще бъде крайно неразумно.

Карели се сепна и извика:

— Какво имате предвид?

— Мосю Поаро е съвсем прав — заяви Джап. — По-добре ще е да си държиш устата затворена! — Той отиде до вратата, водеща до преддверието, отвори я и извика: — Джонсън!

Младият полицай подаде глава иззад вратата.

— Извикай тук цялото семейство! — нареди му Джап. — Искам ги всички тук!

— Да, сър — рече Джонсън и излезе от стаята.

— Протестирам! Аз… — изпъшка Карели. Внезапно той грабна куфарчето и се втурна към стъклените врати. Джап хукна след него, сграбчи го и го хвърли на канапето, като междувременно му взе куфарчето.

— Никой още не ти е сторил нищо лошо, така че недей да крякаш! — излая Джап на италианеца, който вече беше истински уплашен.

Поаро отиде до стъклените врати.

— Моля ви, мосю Поаро, не си отивайте точно сега! — извика Джап след него, като сложи куфара на Карели до масичката за кафе. — Сега ще стане интересно.

— Не, не, скъпи ми Джап, не си отивам — увери го Поаро. — Ще бъда тук. Това семейно събиране, както и вие казвате, наистина ще бъде интересно.

Няколко минути по-късно, когато Еймърови започнаха да се събират в библиотеката, Карели продължаваше да седи на канапето с доста мрачен вид, а Поаро да се разхожда пред стъклените врати. Барбара Еймъри се върна от градината, влачейки след себе си Хейстингс. Те минаха през стъклените врати и тя седна на канапето до Карели, а Хейстингс застана до Поаро, който прошепна на своя колега:

— Ще бъде от полза, Хейстингс, ако отбелязвате… наум, нали разбирате, кой къде избира да седне.

— От полза? Как? — попита Хейстингс.

— Психологически, приятелю — беше единственият отговор на Поаро.

Лучия влезе в стаята, а Хейстингс я наблюдаваше, докато тя седна на стола отдясно на масата. Ричард дойде заедно с леля си — мис Еймъри, която седна на столчето, а той мина зад масата, откъдето да наблюдава жена си. Последен пристигна Едуард Рейнър и зае позиция зад креслото. След него в стаята влезе полицаят Джонсън, който затвори вратата и застана пред нея.

Ричард представи на инспектор Джап двете жени от семейството, които още не се бяха запознали.

— Леля ми — мис Еймъри — обяви той. — И братовчедка ми — мис Барбара Еймъри.

След като ги представиха, Барбара попита:

— За какво е цялото това вълнение, инспекторе?

Джап не й отговори.

— Сега мисля, че всички са тук, нали? — отбеляза той и отиде до камината.

Мис Еймъри изглеждаше озадачена и леко неспокойна.

— Аз не разбирам напълно — каза тя на Ричард. — Какво прави този… джентълмен тук?

— Мисля, че трябва да ти кажа нещо — отвърна й Ричард. — Разбираш ли, лельо Каролайн… а и всички вие — добави той, като бързо огледа цялата стая. — Доктор Греъм откри, че баща ми е бил… отровен.

— Какво? — силно извика Рейнър.

Мис Еймъри нададе ужасен писък.

— Бил е отровен с хиосциамин — продължи Ричард.

Рейнър се сепна.

— С хиосциамин? Но аз видях… — той млъкна и погледна Лучия.

Инспектор Джап направи една крачка към него и попита:

— Какво видяхте, мистър Рейнър?

Секретарят изглеждаше объркан.

— Нищо… поне… — започна той несигурно и гласът му постепенно заглъхна.

— Съжалявам, мистър Рейнър — настоя Джап, — но на мен ми трябва истината. Хайде, всички разбрахме, че криете нещо.

— Няма нищо, наистина — каза секретарят. — Искам да кажа, че явно ще се намери някакво разумно обяснение.

— Обяснение на какво, мистър Рейнър? — попита Джап.

Рейнър все още се колебаеше.

— Е? — подкани го Джап.

— Само това, че… — Рейнър отново замълча и после реши да продължи: — Само това, че аз видях как мисис Еймъри изсипа в ръката си част от онези таблетки.

— Кога беше това? — попита го Джап.

— Снощи. Точно излизах от кабинета на сър Клод. Другите бяха заети с грамофона и се бяха схрупали край него. Видях как тя взе едно шишенце с таблетки — мисля, че беше хиосциамин — и изсипа повечето от тях в шепата си. Тогава сър Клод ме повика отново в кабинета за нещо.

— Защо не го казахте по-рано? — попита Джап. Лучия се опита да каже нещо, но инспекторът я накара да замълчи.