Агата Кристи - Черно кафе

— Една минутка, моля, мисис Еймъри — настоя той. — Искам първо да чуя мистър Рейнър.

— Не съм се сетил повече за това — отговори му Рейнър. — Едва когато мистър Еймъри току-що каза, че сър Клод е бил отровен с хиосциамин, си го припомних. Разбира се, аз мисля, че всичко е наред. Може би просто се стреснах от самото съвпадение. Таблетките сигурно изобщо не са били хиосциамин. Навярно са били от някое друго шишенце.

Сега Джап се обърна към Лучия:

— Е, мадам — попита той, — какво имате да кадете по въпроса?

Лучия изглеждаше съвсем спокойна, докато отговаряше:

— Исках нещо, което да ме приспи.

Обръщайки се отново към Рейнър, Джап попита:

— Вие казахте, че тя почти изпразнила шишето?

— Така ми се стори — каза Рейнър.

Джап отново се обърна към Лучия:

— Не са ви били нужни толкова много таблетки, за да заспите. Една или две биха били достатъчни. Какво направихте с останалите?

Лучия помисли за миг, преди да отговори:

— Не мога да си спомня.

Тя тъкмо щеше да продължи, когато Карели стана на крака и злобно извика:

— Виждате ли, инспекторе? Ето я вашата убийца!

Барбара бързо стана от канапето и се отдалечи от Карели, а Хейстингс веднага отиде при нея. Италианецът продължи:

— Ще ви кажа истината, инспекторе. Дойдох тук специално да се срещна с тази жена. Тя ме повика. Каза, че е взела формулата на сър Клод и предложи да ми я продаде. Признавам, че в миналото се занимавах с такива неща.

— Това не прилича много на признание — поправи го Джап и застана между Карели и Лучия. — А и вече ни е известно. — Той се обърна към Лучия: — Вие какво ще кажете, мадам?

Тя се изправи, а кръвта се беше оттеглила от лицето й. Ричард отиде при нея.

— Няма да позволя… — започна той, но Джап го спря:

— Ако обичате, сър.

Карели отново заговори:

— Само погледнете тази жена! Никой от вас не знае коя е тя! Но аз знам! Това е дъщерята на Зелма Гьотц. Дъщеря на жената с най-позорната репутация на света.

— Това не е вярно, Ричард! — извика Лучия. — Не е вярно! Не го слушай…

— Ще ти направя костите на сол! — изръмжа Ричард на Карели.

Джап направи крачка към Ричард.

— Запазете спокойствие, сър, моля ви, запазете спокойствие! — посъветва го той. — Трябва да разнищим всичко до край! — Джап се обърна към Лу чия. — И какво сега, мисис Еймъри?

Последва пауза, след която Лучия се опита да заговори:

— Аз… аз… — започна тя.

Погледна съпруга си, после Поаро и протегна безпомощно ръка към детектива.

— Кураж, мадам! — посъветва я Поаро. — Имайте ми доверие. Кажете им! Кажете им истината! Стигнахме до момента, в който лъжите вече няма да ни помогнат. Истината трябва да излезе наяве!

Лучия умолително погледна Поаро, но той само повтори:

— Кураж, мадам! Si, si . Бъдете смела и говорете!

Той се върна на мястото си до стъклената врата. След дълга пауза Лучия започна да говори с тих и приглушен глас:

— Истина е, че съм дъщеря на Зелма Гьотц. Не е вярно, че съм извикала този човек тук и че съм предложила да му продам формулата на сър Клод. Той дойде, за да ме изнудва!

— Да те изнудва? — прошепна Ричард и отиде при нея.

Лучия се обърна към него. Когато заговори в гласа й се долавяше настойчивост:

— Той ме заплаши, че ще ти каже за майка ми ако не взема формулата и не му я дам, но аз не го направих. Мисля, че той трябва да я е откраднал. Имаше възможност да го направи, когато остана сам тук… в кабинета. А сега разбирам, че е искал да взема хиосциамина и да се самоубия и всички да решат, че аз съм откраднала формулата. Той почти ме хипнотизира да го направя… — тя не издържа и зарида на рамото на Ричард.

С вик „Лучия, скъпа моя!“ Ричард я притисна в прегръдките си. После предаде съпругата си в ръцете на мис Еймъри, която беше станала и тя утешително прегърна разстроената млада жена, а Ричард се обърна към Джап:

— Инспекторе, искам да говоря с вас насаме!

Джап погледна за момент Ричард Еймъри и кимна отсечено на Джонсън.

— Много добре — прие той и полицаят отвори вратата, за да излязат мис Еймъри и Лучия.

Барбара и Хейстингс използваха възможността да се измъкнат в градината през стъклените врати, докато Едуард Рейнър излезе, като тихо каза на Ричард:

— Съжалявам, мистър Еймъри, много съжалявам.

Когато Карели вдигна куфара си и последва Рейнър навън, Джап инструктира полицая:

— Дръж под око мисис Еймъри, а също и доктор Карели! — Карели се обърна на вратата, а Джап продължи: — Не искам някой да почне да прави глупости, разбрано?