Агата Кристи - Черно кафе

— Разбрано, сър — отговори Джонсън и последва Карели навън.

— Съжалявам, мистър Еймъри — рече Джап на Ричард Еймъри, — но след онова, което мистър Рейнър ни каза току-що, съм длъжен да взема всички предпазни мерки. Затова искам мистър Поаро да остане тук като свидетел на това, което ще ми кажете.

Ричард отиде при Джап с вид на човек, взел важно решение. Той пое дълбоко дъх и решително каза:

— Инспекторе!

— Да, сър, какво има? — попита Джап. Бавно и много натъртено Ричард отговори:

— Мисля, че е време да си призная. Аз убих баща си.

Джап се усмихна:

— Боя се, че вашата работа няма да стане, сър.

Ричард изглеждаше удивен:

— Какво искате да кажете?

— Да, сър — продължи Джап. — Иначе казано, този номер няма да мине. Разбирам, че сте много привързан към милата си съпруга — наскоро сте се оженили и така нататък. Но ако трябва да сме искрени, няма нужда да си надявате примката заради една лоша жена. Макар да признавам, че е голяма хубавица — няма грешка!

— Инспектор Джап! — извика Ричард ядосано.

— Няма смисъл да ми се сърдите, сър — продължи Джап невъзмутимо. — Казах ви чистата истина, без да го усуквам и не се съмнявам, че мосю Поаро ще ви каже същото. Съжалявам, сър, но дългът си е дълг и убийството — убийство! Толкова по въпроса! — Джап кимна решително и излезе от стаята.

Обръщайки се към Поаро, който беше наблюдавал сцената от канапето, Ричард студено попита:

— Е, и вие ли ще ми кажете същото, мосю Поаро?

Поаро стана, извади табакерата си от джоба и взе една цигара. Вместо да отговори на въпроса на Ричард, той на свой ред се обърна към него с въпрос:

— Мосю Еймъри, кога за първи път заподозряхте жена си? — попита Поаро.

— Аз никога… — започна Ричард, но Поаро го прекъсна и, вземайки кибрита от масата, каза:

— Моля ви, мистър Еймъри, само истината, ако обичате! Знам, че я подозирате и то я подозирате още преди моето идване. Затова бяхте толкова уплашен и искахте да се махна оттук. Не го отричайте! Не е възможно да измамите Еркюл Поаро! — Той запали цигарата си, върна кибрита на масата и се усмихна към далеч по-високия от него мъж, който сега се наведе към него. Контрастът между двамата беше пълен.

— Грешите — твърдо каза Ричард. — Напълно грешите. Как бих могъл да подозирам Лучия?

— А в същото време действително има достатъчно разумни основания да приемем, че вие сте виновният — продължи Поаро замислено, докато се връщаше на мястото си. — Пипали сте лекарствата, носили сте кафето, парите не ви стигат, а и няма надежда да дойдат отнякъде. О, да, човек не може да бъде обвинен, че ви подозира.

— Изглежда инспектор Джап не мисли като вас — забеляза Ричард.

— А, Джап! Той е човек на здравия разум — засмя се Поаро. — А не влюбена жена.

— Влюбена жена? — Ричард звучеше озадачено.

— Нека ви дам един урок по психология, мосю — предложи Поаро. — Когато пристигнах тук, вашата жена дойде при мен и ме помоли да остана и открия убиеца. Една виновна жена би ли направила това?

— Искате да кажете… — започна бързо Ричард.

— Искам да кажа — прекъсна го Поаро, — че още тази вечер преди залез-слънце, вие на колене ще й искате прошка, задето сте я подозирали.

— Какво искате да кажете?

— Навярно казах вече твърде много — призна Поаро и се изправи. — А сега, мосю, оставете се в ръцете ми — в ръцете на Еркюл Поаро!

— Можете ли да я спасите?! — попита Ричард, а в гласа му се долавяше отчаяние.

Поаро тържествено го изгледа.

— Дадох дума, въпреки че когато го направих, не съзнавах колко трудно ще ми бъде. Видите ли, ние разполагаме с много малко време, а едно нещо трябва бързо да бъде направено. Трябва да ми обещаете, че ще постъпите точно така, както ще ви помоля, без да ми създавате спънки или да ме разпитвате. Обещавате ли?

— Много добре — доста неохотно отвърна Ричард.

— Така. А сега ме слушайте! Това, което предлагам, не е нито трудно, нито невъзможно. Всъщност дори е съвсем разумно. Този дом скоро ще бъде завзет от полицията. Тук не след дълго ще гъмжи от полицаи. Ще претърсват навсякъде. За Вас и вашето семейство това ще бъде много неприятно. Предлагам ви да се изнесете.

— И да оставя дома в ръцете на полицията? — попита Ричард невярващо.

— Точно това ви и предлагам — повтори Поаро. — Разбира се, ще трябва да се установите някъде наблизо. Казват, че местният хотел бил много удобен. Запазете си стаи там. Така ще бъдете наблизо, когато от полицията поискат да ви разпитват.

— И кога мислите, че трябва да стане това?