Агата Кристи - Черно кафе

Тя отново изпусна кълбото и Карели отново се наведе, за да й го подаде.

— О, много ви благодаря — продължи мис Еймъри. — Забележителен мъж, доктор Карели. Баща ми, имам предвид. Такъв забележителен човек. Винаги спеше в легло с балдахин и върху пухен дюшек, а прозорците в стаята му никога не се отваряха. Все казваше, че нощният въздух бил изключително вреден. За нещастие, когато получи пристъп на подагра, дойде да го гледа една млада медицинска сестра, която настояваше горната част на прозорците да се отваря и бедният ми баща умря от това.

Тя отново изтърва кълбото. Този път, след като го вдигна, Карели го тупна силно в ръката й и я поведе към вратата. Мис Еймъри тръгна бавно, като говореше през целия път:

— Изобщо не харесвам болничните сестри, доктор Карели — уведоми го тя. — Клюкарстват за болните, пият много чай и винаги смущават слугите.

— Съвсем вярно, уважаема госпожо, съвсем вярно — нервно се съгласи Карели и й отвори вратата.

— Много ви благодаря — каза мис Еймъри, докато той я избутваше навън. След като затвори вратата след нея, Карели бързо отиде до бюрото и вдигна телефонната слушалка. След кратка пауза той заговори тихо, но настоятелно: — Тук е Маркет Клийв триста и четиринадесет. Свържете ме с Лондон… Сохо, осем-осем-пет-три… не, пет-три, точно така… А?… Ще ми се обадите?… Добре.

Той върна слушалката на мястото й и остана прав, като нервно загриза ноктите си. След малко прекоси стаята, отиде до кабинета и отвори вратата. Точно влезе вътре, когато Едуард Рейнър се появи в библиотеката откъм преддверието. Огледа се бързо и безцелно тръгна към камината. Точно протегна ръка към вазата с подпалките на полицата, когато Карели излезе от кабинета. Докато затваряше вратата, Рейнър се обърна и го видя.

— Не знаех, че сте тук — каза секретарят.

— Очаквам телефонно обаждане.

— О!

След малко Карели отново се обади:

— Кога дойде полицейският инспектор?

— Мисля, преди около двадесет минути. Видяхте ли го?

— Само отдалече — отговори Карели.

— Той е от Скотланд Ярд — осведоми го Рейнър. — Очевидно е бил в района заради друг случай, затова е бил поканен да се включи в тукашното разследване от местната полиция.

— Страшен късмет, а? — отбеляза Карели.

— А, не е ли? — Телефонът иззвъня и Рейнър тръгна към него. Избързвайки преди него, Карели каза:

— Мисля, че е за мен. — Той погледна Рейнър. — Питам се, дали бихте имали нещо против…

— Разбира се, скъпи приятелю — успокои го секретарят. — Изчезвам.

Рейнър излезе от стаята и Карели вдигна слушалката. Той тихо заговори:

— Ало?… Мигел ли е?… Да?… Не, по дяволите, не е у мен. Беше невъзможно… Не, ти не разбираш — старият джентълмен снощи умря… Тръгвам си веднага… Джап е тук… Джап… Нали го знаеш, от Скотланд Ярд… Не, още не съм се срещал с него… И аз така се надявам… На обичайното място в девет и половина вечерта… Добре.

Карели остави слушалката, отиде до нишата, взе куфарчето, сложи си шапката и тръгна към стъклената врата. В този миг Еркюл Поаро дойде откъм градината и той и Карели се сблъскаха.

— Моля за извинение — каза италианецът.

— Няма защо — любезно отговори Поаро, без да се отмества от пътя му.

— Ако позволите да мина…

— Невъзможно — кротко рече Поаро. — Абсолютно невъзможно.

— Настоявам.

— Няма — промърмори Поаро с приятелска усмивка.

Внезапно Карели се нахвърли отгоре му. Малкият детектив бързо направи крачка встрани, ловко спъна Карели за негова най-голяма изненада, като в същото време взе куфарчето от ръцете му. В този миг Джап се вмъкна в стаята, мина зад Поаро и Карели се озова в обятията на инспектора.

— Хей, какво става тук! — извика инспектор! Джап. — Я, дявол да ме вземе, ако това не е Тонио!

— А! — изсмя се Поаро и се отдръпна от двамата. — Знаех си скъпи ми Джап, че вероятно ще ви е известно името на този джентълмен.

— О, знам всичко за него — потвърди Джап. — Тонио е много известна личност, нали така, Тонио? Обзалагам се, че това, което направи мосю Поаро, те е изненадало. Как се казва то, Поаро? Жиу-жицу или нещо такова, нали? Клетият стар Тонио!

Поаро сложи куфарчето на италианеца на масата и го отвори, а в това време Карели изръмжа на Джап:

— Нямате нищо срещу мен! Не можете да ме задържите!

— Така — каза инспекторът. — Обзалагам се, че няма да се наложи да търсим дълго човека, който е откраднал онази формула и е очистил стария джентълмен. — Обръщайки се към Поаро, той додаде: — Тази формула е абсолютен удар точно по вкуса на Тонио и тъй като го хванахме, докато правеше опит да се измъкне, няма да се учудя, ако стоката в този момент е у него.