Агата Кристи - Черно кафе

Джап скочи на крака.

— Е, свърших с тази стая — обяви той. — Сега предполагам, че е по-добре да си поприказваме с мистър Ричард Еймъри, а сетне ще видя и този доктор Карели. Струва ми се, че той е нашият човек! Но да не подхождаме предубедено, винаги съм го казвал, да не подхождаме предубедено! — той отиде до вратата. — Идвате ли, Поаро?

— Но разбира се, че идвам — рече Поаро и отиде при него.

— Капитан Хейстингс също, без съмнение — изсмя се Джап. — Залепнал е за вас като сянка, нали, Поаро?

Поаро погледна многозначително своя приятел.

— Може би Хейстингс би предпочел да остане тук? — забеляза той.

Подсетен по такъв явен начин, Хейстингс отговори:

— Да, да, май ще остана тук.

— Е, както ви харесва — Джап звучеше изненадано.

После той и Поаро излязоха, следвани от младия полицай, а миг по-късно през стъклената врата в стаята влезе Барбара Еймъри, която се връщаше от градината. Тя беше облечена в розова блуза и ярки три-четвърти панталонки.

— А, ето къде сте били, котенцето ми! Какъв беше тоя облак, дето ни връхлетя, питам аз? — обърна се тя към Хейстингс, докато прекосяваше стаята и сядаше на канапето. — Полицията ли?

— Да — отговори й Хейстингс. Той седна до нея на канапето. — Инспектор Джап от Скотланд Ярд. Отиде да поговори с вашия братовчед, да му зададе един-два въпроса.

— Как мислите, дали ще иска да разпитва и мен?

— Не ми се вярва. Но дори и да иска — успокои я Хейстингс, — няма за какво да се тревожите.

— О, аз не се тревожа — заяви Барбара. — Всъщност смятам, че би било страхотно! Но съм силно изкушена да поукрася едно-друго, просто заради сензацията. Обожавам сензациите, а вие?

Хейстингс изглеждаше озадачен.

— Аз… аз всъщност не зная. Не, мисля, че не обожавам сензациите.

Барбара Еймъри дяволито го погледна.

— Знаете ли, че ме заинтригувахте? — заяви тя. — Къде сте живели досега?

— Ами бил съм няколко години в Южна Америка.

— Така си и знаех! — възкликна Барбара. Тя засени очите си с ръка. — Сред дивата природа. Ето защо сте така възхитително старомоден.

Сега Хейстингс изглеждаше обиден.

— Съжалявам — рече сковано той.

— О, но на мен страшно ми харесва — побърза да го успокои Барбара. — Аз мисля, че сте котенце, същинско котенце.

— Какво искате да кажете с това „старомоден“?

— Ами — продължи Барбара — сигурно вярвате във всичките онези отживелици като благоприличие например и никога не лъжете, освен ако нямате основателна причина и все гледате на живота откъм добрата му страна.

— Точно така — съгласи се Хейстингс леко изненадан. — А вие?

— Аз? Ами аз, ето сега например, трябва ли да поддържам измислицата, че смъртта на сър Клод е една тъжна случка?

— А не е ли? — Хейстингс звучеше шокиран.

— Скъпи мой! — възкликна Барбара. Тя стана и приседна на ръба на масичката за кафе. — Що се отнася до мен, това е най-чудесното нещо, което някога ми се е случвало. Вие просто не знаете каква стара скръндза беше той! Не знаете как потискаше всички ни! — Тя млъкна, обзета от силно вълнение.

Хейстингс объркано започна:

— Аз… аз… бих искал да не… — но беше прекъснат от Барбара.

— Не обичате откровеността — рече тя. — Точно такъв очаквах, че сте. Предпочитате да съм облечена в черно, вместо това, което нося сега и да мълвя с приглушен глас: „Бедният чичо Клод! Той беше толкова добър към нас!“

— Наистина! — възкликна Хейстингс.

— О, няма нужда да се преструвате — продължи Барбара. — Знам, че щяхте да се окажете именно такъв, ако ви бях опознала. Но това, което мисля аз, е, че животът не е толкова дълъг, за да се лъжем и да се преструваме. Чичо Клод изобщо не беше добър с близките си. Сигурна съм, че всеки от нас е доволен от смъртта му. Наистина, дълбоко в сърцето си. Така е дори и с леля Каролайн. Бедната, тя го търпя по-дълго от всички ни.

Изведнъж Барбара се успокои. Когато отново проговори, гласът й звучеше по-спокойно:

— Знаете ли какво си мисля? Научно погледнато, чичо Клод може да е бил отровен от леля Каролайн. Този сърдечен удар снощи беше доста странен. Всъщност аз въобще не вярвам, че е било сърдечен удар. Нека просто предположим, че потискайки чувствата си през всичките тези години, леля Каролайн е развила някой сложен комплекс…

— Предполагам, че теоретически това е възможно… — предпазливо промърмори Хейстингс.

— Все пак се чудя кой отмъкна формулата — продължи Барбара. — Всички казват, че е италианецът, но лично аз подозирам Тредуел.