Агата Кристи - Черно кафе

Лучия скочи бързо и закри лице с ръце.

— Вие знаете! — изохка тя.

Поаро отиде при нея.

— Мадам! — сега гласът му беше строго. — Те ще изследват онази чаша, ако вече не са го направили, и няма да открият нищо. Но снощи аз отлях малко от утайката на истинската чаша. Как бихте реагирали, ако ви кажех, че в чашата на сър Клод имаше хиосциамин?

Лучия изглеждаше поразена. Тя се олюля, но после се овладя. За момент остана безмълвна. После прошепна:

— Вие сте прав. Съвсем прав. Аз го убих!

Внезапно тя извиси глас:

— Аз го убих! Аз сложих хиосциамина в неговата чаша! — тя отиде до масата и грабна пълната чаша с кафе. — Това тук е само кафе!

Тя поднесе пълната чаша до устните си, но Поаро се хвърли напред и й попречи да я изпие. Те се гледаха напрегнато известно време и после Лучия избухна в ридания. Поаро взе чашата и я сложи на масата.

— Мадам! — възкликна той.

— Защо ме спряхте? — промълви тя.

— Мадам — повтори Поаро. — Светът е толкова прекрасен! Защо трябва да го напускате?

— Аз… о! — Лучия се свлече на канапето, ридаейки горчиво.

Когато Поаро отново заговори гласът му беше изпълнен с топлина и нежност.

— Вие ми казахте истината. Сложили сте хиосциамина в своята чаша. Вярвам ви. Но в другата чаша също имаше хиосциамин. Сега ми кажете истината! Кой сложи хиосциамина в чашата на сър Клод?

Лучия погледна ужасено Поаро.

— Не, не, грешите. Не е той. Аз го убих! — извика истерично тя.

— Не е кой? Кого прикривате, мадам? Кажете ми! — настоя Поаро.

— Не е той, казвам ви! — изхлипа Лучия.

На вратата се почука.

— Това е полицията — обяви Поаро. — Разполагаме с много малко време. Ще ви обещая две неща, мадам. Първо — че ще ви отърва…

— Но аз го убих, казах ви! — тя вече почти пищеше.

— Второ — продължи невъзмутимо Поаро. — Ще отърва и вашия съпруг!

— О! — изохка Лучия и впери удивен поглед него.

В стаята влезе икономът Тредуел. Обръщайки се към Поаро, той обяви:

— Инспектор Джап от Скотланд Ярд!

Петнадесет минути по-късно инспектор Джап и младият полицай Джонсън приключиха първоначалния оглед на библиотеката. Джап беше открит и сърдечен мъж на средна възраст, с набито тяло и червендалесто лице. Той, заедно с Поаро и Хейстингс, който се беше върнал от заточението в градината, започнаха да си припомнят случки от миналото.

— Да — обърна се Джап към полицая, — с мистър Поаро се знаем от много отдавна. Често съм ти говорил за него. За пръв път работихме заедно, когато той още беше служител на белгийската полиция. „Фалшификацията на Абъркромби“, нали, Поаро? Хванахме го в Брюксел. Ех, славно време беше! А помните ли Алтара Барона? Голям мошеник, наистина! Измъкна се от лапите на повечето полицейски служби в Европа. Но ние го спипахме в Антверпен, благодарение на мистър Поаро.

Джап се обърна към Поаро:

— А после се срещнахме отново тук, в тази страна, нали, Поаро? — възкликна той. — Вие вече се бяхте пенсионирали, разбира се. Разкрихте аферата в Стайлс, помните ли? Последния път, когато пак работихме заедно, беше преди две години, нали? Случаят с италианския аристократ в Лондон. Да, наистина се радвам, че отново се срещнахме, Поаро! Щях да падна, когато влязох тук преди няколко минути и видях забавната ви стара муцуна!

— Муцуна? — попита недоумяващо Поаро. За него английският жаргон така и си оставаше обвит в мистерия.

— Имам предвид лицето ви, стари друже — поясни Джап и се ухили. — Е, какво, ще поработим ли отново заедно?

Поаро се усмихна.

— Добри ми Джап, нали знаете моята малка слабост!

— Ах, вие, потаен стар мошеник! — забеляза Джап и тупна Поаро по рамото. — Слушайте, тази мисис Еймъри, дето говорехте с нея, когато влязох тя била голяма красавица! Жената на Ричард Еймъри, нали? Обзалагам се, че здравата сте се забавлявали, старо куче такова!

Инспекторът грубо се разсмя и седна на един стол до масата.

— Както и да е — продължи той, — това е един от онези случаи, дето са тъкмо за вас! Истинско удоволствие за нестандартния ви мозък! Аз пък мразя да разследвам случаи с отравяне! Няма за какво да се захванеш. Трябва да изследваш какво са яли, пили, кой го е поднесъл, изобщо кой го е докоснал с пръст. Признавам, че доктор Греъм е съвсем наясно с картинката. Той казва, че приспивателното трябва да е било поставено в кафето. Според него такава голяма доза би трябвало да има почти незабавен ефект. Разбира се, ще знаем със сигурност, когато получим доклада от анализа, но и сега разполагаме с достатъчно материал.