Агата Кристи - Черно кафе

— Мисля, че мога да отгатна какво се е случило — продължи той. — Предполагам, че сър Клод го е изтървал и… ъ-ъ-ъ…

Той спря, а Поаро бавно поклати глава със съмнение.

— Не, не, mon ami , върнете ми, моля ви, ключа! — помоли го той и се намръщи на себе си, сякаш озадачен от нещо.

Взе ключа от Хейстингс и го сравни с един от връзката. После постави връзката обратно в джоба на мъртвия учен и вдигна намерения ключ.

— Това — каза той на Хейстингс — е дубликат. Вижда се, че е груба изработка, но без съмнение върши работа.

Силно възбуден Хейстингс възкликна:

— Тогава значи…

Той млъкна, защото Поаро му направи предупредителен жест. Чу се превъртане на ключ в ключалката на вратата, водеща към предната част на къщата и стълбите за по-горните етажи. Когато двамата мъже се обърнаха, вратата бавно се отвори и Тредуел — икономът, застана на прага.

— Моля за извинение, сър — каза Тредуел, влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. — Господарят ми каза да заключа тази врата, а също и другата, докато вие дойдете. Господарят… — той спря, виждайки в креслото неподвижното тяло на сър Клод.

— Боя се, че вашият господар е мъртъв — каза му Поаро. — Мога ли да попитам как се казвате?

— Тредуел, сър — слугата отиде до бюрото, като гледаше трупа на господаря си. — О, Боже, бедният сър Клод! — промърмори той, после се извърна към Поаро и добави: — Моля да ме извините, сър, но това е такъв шок. Може ли да попитам какво се е случило? Той убит ли е?

— Защо мислите така? — рече Поаро.

Икономът отговори понижавайки глас:

— Тази вечер се случиха странни неща, сър.

— О! — възкликна Поаро и размени бърз поглед с Хейстингс. — Разкажете ми за тези странни неща.

— Ами, не зная откъде да започна, сър — отвърна Тредуел. — Аз… аз мисля, че за пръв път усетим нещо нередно, когато италианският джентълмен остана за чая.

— Италианският джентълмен ли?

— Доктор Карели, сър.

— Той дойде неочаквано, така ли? — попита Поаро.

— Да, сър, и мис Еймъри го покани да остане, узнавайки, че е приятел на мисис Ричард. Но ако питате мене, сър… — той спря и Поаро кротко го подкани да продължи:

— Да?

— Надявам се, че разбирате, сър — рече Тредуел. — Аз нямам навик да клюкарствам за семейството, но като виждам, че господарят е мъртъв…

Той отново направи пауза и Поаро съчувствено промърмори:

— Да, да, разбирам. Сигурен съм, че сте били много привързан към своя господар.

Тредуел кимна и Поаро продължи:

— Сър Клод ме повика, за да ми каже нещо. Сега вие трябва да ме осведомите за всичко, което знаете.

— Ами значи — отговори Тредуел, — по мое мнение, сър, мисис Ричард Еймъри не искаше да канят италианския джентълмен за вечеря. Наблюдавах лицето й, когато мис Еймъри отправи поканата.

— Какво е вашето лично впечатление от доктор Карели? — запита Поаро.

— Доктор Карели, сър — отговори доста надменно икономът, — не е един от нас.

Без да разбира напълно забележката на Тредуел, Поаро погледна въпросително Хейстингс, който се извърна, за да прикрие усмивката си. Хвърляйки към колегата си леко укорителен поглед, Поаро отново се зае с Тредуел, чието изражение си оставаше все така напълно сериозно.

— Смятате ли — попита Поаро, — че има нещо необичайно в пристигането на доктор Карели по този начин в дома?

— Абсолютно, сър. Някак си не беше съвсем естествено. И неприятностите започнаха, след като той дойде тук. Първо господарят по-рано тази вечер ми нареди да уредя да ви посрещнат на гарата, а също заповяда вратите да бъдат заключени. Мисис Ричард също цялата вечер не приличаше на себе си. Наложи се да напусне трапезарията по време на вечеря. Мистър Ричард пък много се разстрои от това.

— А — рече Поаро, — тя е трябвало да напусне масата? Тук ли дойде?

— Да, сър — отговори Тредуел.

Поаро огледа стаята. Погледът му се спря на ръчната чантичка, която Лучия беше оставила на масата.

— Някоя от дамите си е забравила чантата, както виждам — отбеляза той, докато я вдигаше.

Тредуел се приближи, за да разгледа чантата и каза на Поаро:

— Тя е на мисис Ричард, сър.

— Да — потвърди Хейстингс. — Видях я да я оставя точно преди да излезе от стаята.

— Точно преди да излезе от стаята, а? — Рече Поаро. — Любопитно! — той сложи чантата на канапето, намръщи се озадачено и явно потъна в размисъл.

— Колкото до вратите, които трябваше да заключа, сър — продължи Тредуел след кратка пауза. — Господарят ми каза…

Излязъл внезапно от унеса си, Поаро прекъсна иконома: