Агата Кристи - Черно кафе

— Боже Господи? От какво е умрял? Сърцето ли?

— Аз… така предполагам — отговори Карели с известно съмнение.

Барбара отиде при леля си, за да бъде край нея, защото мис Еймъри изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Едуард Рейнър се присъедини към тях, за да окаже своята помощ и подкрепа, като прошепна на Барбара:

— Предполагам, че този човек е истински доктор?

— Да, само че италиански — измърмори в отговор Барбара.

Те поставиха мис Еймъри да седне на един стол и застанаха от двете й страни. Дочул забележката на Барбара, Поаро енергично поклати глава. После, поглаждайки нежно разкошните си мустаци, той се усмихна и тихо изрече:

— Аз пък съм детектив, само че белгиец. Въпреки това, мадмоазел, ние, чужденците, стигаме понякога до правилния отговор.

Барбара намери за благоприлично поне малко да се смути. Тя и Рейнър потънаха за кратко в разговор, но сега пък Лучия се приближи до Поаро хвана го под ръка и го отведе настрани.

— Мосю Поаро — развълнувано започна да го увещава тя, — трябва да останете! Не трябва да им позволявате да ви отпратят.

Поаро я погледна втренчено. Лицето му остана съвършено безизразно, когато я попита:

— Вие желаете да остана, мадмоазел?

— Да, да — отговори Лучия, хвърляйки бързо тревожен поглед към трупа на сър Клод, който все още седеше изправен в креслото. — Има нещо нередно в цялата работа. Сърцето на моя свекър беше абсолютно наред. Абсолютно, казвам ви. Моля ви, мосю Поаро, трябва да разберете какво се е случило!

Доктор Карели и Ричард Еймъри продължаваха да се суетят край тялото на сър Клод. Ричард, в мъчителна нерешителност, бе дотолкова зашеметен, че се бе сковал.

— Бих предложил, мистър Еймъри — натърти доктор Карели, — да повикате личния лекар на баща ви. Допускам, че е имал такъв?

Ричард се овладя с усилие.

— Какво? А, да! — отвърна той. — Доктор Греъм — младият Кенет Греъм. Всъщност той доста харесва моята братовчедка Барбара. Искам да кажа… извинете, това е без значение, нали?

Той хвърли бърз поглед към Барбара в другия край на стаята и извика:

— Кой е телефонният номер на Кенет Греъм?

— Маркет Клийв пет — отвърна му Барбара.

Ричард отиде до телефона, вдигна слушалката и поиска да говори с този номер. Докато той чакаше свръзка, Едуард Рейнър, спомнил си задълженията на секретар, го попита:

— Мислите ли, че трябва да наредя да приготвят колата за мосю Поаро?

Поаро разпери ръце в знак на извинение и точно се накани да заговори, когато Лучия го изпревари:

— Мосю Поаро остава… по моя молба — обяви на всеослушание тя.

Ричард стреснато се обърна, притиснал телефонната слушалка от ухото си.

— Как така? — попита той жена си с малко троснат тон.

— Да, да, Ричард, той трябва да остане — настоя Лучия. Гласът й вече звучеше почти истерично.

Мис Еймъри ужасено вдигна поглед, а Барбара и Едуард Рейнър се спогледаха притеснено. Доктор Карели съзерцаваше замислено безжизненото тяло на великия учен, а Хейстингс, който разсеяно разглеждаше книгите по библиотечните лавици, се обърна, за да огледа присъстващите.

Ричард се накани да отговори на изблика на Лучия, когато вниманието му беше привлечено от телефона, чиято слушалка все още държеше.

— А, какво… доктор Греъм ли е? — попита той. — Кенет, обажда се Ричард Еймъри. Баща ми получи разрив на сърцето. Можеш ли веднага да дойдеш?… Ами, всъщност, боя се, че нищо вече не може да се направи… Да, мъртъв е… Не… Боя се, че е така… Благодаря ти.

Той постави слушалката на мястото й, прекоси стаята и отиде при жена си, на която тихо промърмори с възбуден глас:

— Лучия, луда ли си? Какво направи? Не разбираш ли, че трябва да се отървем от този детектив?

Лучия смаяно се надигна от стола.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя Ричард.

Размяната им на реплики продължи тихо, но оживено:

— Не чу ли какво каза баща ми?

В тона му се долавяше скрит подтекст, когато промълви:

— Кафето е много горчиво.

Отпърво Лучия сякаш не разбра.

— Кафето е много горчиво?! — повтори тя и погледна неразбиращо Ричард за миг, а после изведнъж нададе ужасен вик, който бързо сподави.

— Видя ли? Сега вече разбираш ли? — попита Ричард. Снижавайки гласа си до шепот, той добави: — Бил е отровен и очевидно това е дело на някого на семейството. Не искаш някой ужасен скандал, нали?

— О, Господи! — промълви Лучия, гледайки право пред себе си. — О, милостиви Боже!

Ричард я остави и се приближи до Поаро.