Агата Кристи - Черно кафе

Сър Клод се отпусна в креслото си, стиснал в дясната си ръка чашата за кафе, а в лявата — чинийката.

— Май постигнах предвидения ефект — забеляза той със задоволство. После допи кафето си и се намръщи, а след това постави чашата върху чинийката и ги сложи на масата.

— Тази вечер кафето е необичайно горчиво — оплака се той.

При тази несправедлива забележка на лицето на сестра му се изписа леко раздразнение, защото тя я прие като критика, насочена директно срещу нейното домакинство. Точно се накани да каже нещо, когато Ричард Еймъри се обади:

— Какъв детектив? — попита той баща си.

— Казва се Еркюл Поаро — отвърна сър Клод — и е белгиец.

— Но защо? — настоя Ричард. — Защо си го извикал?

— Въпрос, който ни води право към целта — отвърна баща му с неприятно ледена усмивка. — Сега стигаме до същността. Както повечето от вас знаят, от известно време се занимавам с ядрени изследвания. Открих нов експлозив. Той е с такава мощ, че всичко постигнато до момента в тази насока е направо детска играчка в сравнение с него. Голяма част от това вие вече знаете…

Карели бързо скочи на крака.

— Аз не знаех — възкликна нетърпеливо той. — Силно съм заинтригуван да науча повече.

— Наистина ли, доктор Карели? — сър Клод вложи в тази тривиална безсмислена фраза особена многозначителна нотка и Карели, леко смутен седна обратно на мястото си.

— Та както казвах — продължи сър Клод, мощността на „Еймърит“, както го наричам аз, такава, че там, където с друг експлозив са били убивани хиляда, сега ще можем да убием стотици хиляди.

— Колко ужасно! — възкликна Лучия и потръгна.

— Скъпа моя Лучия — рече свекърът й и лек се усмихна, — истината никога не е ужасна, а само интересна.

— Но защо — започна Ричард — ни казва всичко това?

— Защото имам основания да смятам, че от известно време насам член на този дом се опитва да открадне формулата на „Еймърит“. Бях помолиш мосю Поаро да дойде утре у нас за уикенда, така че когато в понеделник тръгне обратно за Лондон, да вземе формулата със себе си и лично да я предаде на едно длъжностно лице в Министерството на отбраната.

— Но, Клод, това е абсурдно и несъмнено крайно обидно за всички ни — възпротиви се Каролайн Еймъри. — Не е възможно сериозно да подозираш…

— Още не съм свършил, Каролайн — прекъсна и брат й. — И те уверявам, че в това, което казвам няма нищо абсурдно. Повтарям, бях поканил Еркюл Поаро да дойде утре, но се наложи да промени плановете си и да помоля мосю Поаро да напусне възможно най-бързо Лондон и да пристигне тук още тази вечер. Предприех тази стъпка, защото…

Сър Клод спря. Когато се обади отново, той вече говореше бавно, като нарочно натъртваше на вейка дума.

— Защото — повтори той, докато погледът му бързо обходи всички събрали се — формулата, която беше написана на обикновена хартия за писма и поставена в продълговат плик, днес, малко преди вечеря, беше открадната от сейфа в моя кабинет. Открадната от някого в тази стая!

Изявлението на видния учен бе посрещнато от ужасените възклицания на присъстващите. Всички заговориха един през друг:

— Открадната формула? — започна Каролайн Еймъри.

— Какво? От сейфа? Невъзможно! — извика Едуард Рейнър.

Доктор Карели остана извън всеобщия брътвеж, той просто седеше със замислено изражение на лицето. Другите обаче млъкнаха едва когато сър Клод повиши глас и продължи:

— Свикнал съм да бъда прецизен по отношение на фактите — увери той слушателите си. — Точно в седем и двадесет сложих формулата в сейфа. Когато излязох от кабинета, в него влезе Рейнър.

Изчервявайки се от смущение или от гняв, секретарят започна:

— Сър Клод, наистина, аз възразявам…

Сър Клод вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

— Рейнър остана в кабинета — продължи той — и все още работеше там, когато доктор Карели се появи на вратата. След като го поздрави, Рейнър остави Карели сам в кабинета, докато той отиде да информира Лучия…

— Възразявам… аз… — започна Карели, но Клод отново вдигна ръка, за да го накара да замълчи и продължи разказа си:

— Рейнър обаче — каза той — не стигна по-далеч от вратата на тази стая, където срещна сестра ми Каролайн с Барбара. Те тримата останаха тук и доктор Карели отиде при тях. Каролайн и Барбара са единствените от тук присъстващите, които не са влизали в кабинета.

Барбара хвърли бърз поглед към леля си и после се обърна към сър Клод:

— Боя се, че информацията ти относно нашите действия не е съвсем точна, чичо Клод — рече тя. — Аз не мога да бъда изключена от списъка на заподозрените. Помниш ли, лельо Каролайн? Ти ме изпрати в кабинета да потърся някаква кука за плетене, която каза, че си забутала някъде. Чудеше се дали не е там.