Агата Кристи - Черно кафе

В този момент от кабинета долетя гласът на сър Клод. Думите му не се чуха ясно, но Рейнър се обърна и каза в отговор:

— Да, разбира се, сър Клод. Сега ще ви донеса кафето.

Секретарят тъкмо се канеше да влезе в библиотеката, когато гласът на сър Клод го закова на място.

— Какво стана с онова писмо до „Маршал“?

— Тръгна със следобедната поща, сър Клод — отвърна секретарят.

— Но, Рейнър, нали ти бях казал… о, върни се тук, човече — извика сър Клод от кабинета.

— Съжалявам, сър — долетяха думите на Рейнър, когато той се обърна на прага, за да влезе обратно в кабинета при сър Клод Еймъри.

Когато чу гласа на секретаря, Лучия се извърна към него, но изглежда не разбра, че той беше наблюдавал нейните действия. Заставайки с гръб към Ричард, тя пусна таблетките, които държеше, в една от чашите за кафе на масата и отиде до канапето.

Грамофонът внезапно оживя и се разнесоха звуците на бърз фокстрот. Ричард Еймъри остави списанието, което четеше, допи набързо кафето си, остави чашата на масата в средата на стаята и отиде при жена си.

— Повярвах ти и взех решение. Ще се махнем оттук.

Лучия изненадано го погледна.

— Ричард — каза тихо тя, — наистина ли си решил? Бихме ли могли да се махнем наистина? Но аз си помислих, че ти… какво ще кажеш за… откъде ще вземем пари?

— Винаги има начин човек да се сдобие с пари — каза мрачно Ричард.

В гласа на Лучия се долавяше тревога, когато тя попита:

— Какво значи това?

— Това значи — започна съпругът и, — че когато един мъж е загрижен за своята съпруга, той ще стори всичко. Всичко!

— Не съм поласкана от думите ти — отговори Лучия. — От тях разбирам, че ти все още не ми вярваш и все така мислиш, че трябва да купиш любовта ми с…

Тя спря, виждайки вратата на кабинета да се отворя и Едуард Рейнър да се връща в стаята. Той отиде до масата за кафе и взе една чаша, а Лучия се размърда на канапето и седна на крайчеца му. Ричард унило отиде до камината и се загледа в тъмната й паст.

В това време Барбара се опитваше да танцува сама фокстрот и погледна към братовчед си Ричард, сякаш чудейки се дали да не го покани на танц. Но очевидно се отказа, виждайки каменното му изражение и затова се обърна към Рейнър.

— Бихте ли желал да потанцувате, мистър Рейнър? — попита тя.

— С удоволствие, мис Еймъри — отговори секретарят. — Само минутка да занеса кафето на сър Клод.

Лучия внезапно стана от канапето.

— Мистър Рейнър — рече припряно тя — това не е кафето на сър Клод, взели сте не тази чаша, която трябва.

— Така ли? — попита Рейнър. — Много съжалявам.

Лучия взе друга чаша от масата и я подаде на Ричард, за да ги разменят.

— Ето — каза тя, докато му я връчваше, — това е кафето на сър Клод.

Тя загадъчно се усмихна на себе си, сложи на масата чашата, която Рейнър й даде и се върна на канапето.

Застанал с гръб към Лучия, секретарят извади от джоба си няколко таблетки и ги пусна в чашата, която държеше. Когато пое към вратата на кабинета, Барбара му препречи пътя.

— Хайде елате и танцувайте с мен, мистър Рейнър — умолително каза тя с най-завладяващата си усмивка. — Бих принудила Карели, само дето ми се струва, че той умира да потанцува с Лучия.

Докато Рейнър се колебаеше, без да може да се реши, до тях се приближи Ричард Еймъри.

— Предайте се, Рейнър — посъветва го той. — В края на краищата всички го правят. Хайде, дайте ми кафето, аз ще го занеса на баща си.

Рейнър неохотно се съгласи да му вземат чашата. Ричард тръгна нататък, спря се за миг, а после влезе направо в кабинета на сър Клод. Барбара и Едуард Рейнър, след като първо обърнаха плочата от другата страна, бавно затанцуваха валс. Доктор Карели ги наблюдава миг-два, усмихвайки се снизходително, а после се приближи до Лучия, която продължаваше да седи на канапето с крайно унил вид. Той се обърна към нея:

— Беше много мило от страна на мис Еймъри, че ми позволи да прекарам уикенда с вас — каза той.

Лучия вдигна поглед към него. Известно време остана безмълвна, после отвърна:

— Тя е прекрасен човек.

— А този дом е толкова очарователен — продължи Карели и мина зад канапето. — Трябва някой път да ме разведете из него. Местната архитектура от този период силно ме интересува.

Докато той говореше, Ричард Еймъри излезе от Кабинета. Без да обръща внимание на жена си и Карели, той отиде до кутията с лекарства в средата на стаята и се зае да я подрежда.

— Мис Еймъри може да ви разкаже повече за този дом от мен — каза Лучия на доктор Карели. — Твърде малко разбирам от тези неща.