Агата Кристи - Черно кафе

Вратата към преддверието се отвори и влезе Ричард Еймъри. Без да продума, той отиде до столчето на бюрото и седна. След него в стаята влезе Тредуел с поднос, на който имаше кана с кафе, чаши и чинийки. Той го постави на масичката за кафе и излезе от стаята, а Лучия се упъти натам, за да разлее кафето по чашите.

Барбара отиде при нея, взе две чаши от подноса и после се премести при Ричард, комуто даде едната чаша, запазвайки другата за себе си. Междувременно доктор Карели беше зает с прибирането на шишенцата в металната кутия, която стоеше на масата в средата на стаята.

— Знаете ли, докторе — рече мис Еймъри на Карели, — кожата ми настръхна от приказките ви за съня без сънища и различните видове мъчителна смърт. Предполагам, че като италианец знаете доста за различните отрови?

— Уважаема госпожо — засмя се Карели, — не е ли това крайна несправедливост? Как го наричате вие… non sequitur 3 3 Неправилен извод (лат.) — Б.пр. ? Защо един италианец ще знае повече за отровите от един англичанин? Чувал съм да казват — продължи закачливо той, — че отровата е по-скоро женско, отколкото мъжко оръжие. Може би вас трябва да попитам… Но, навярно, скъпа ми госпожо, вие имате предвид някоя италианка? Навярно се канехте да споменете някоя Борджия. Така ли е, а?

Той отиде до масичката за кафе и пое от Лучия една чаша, която занесе на мис Еймъри, а после се върна, за да вземе и за себе си.

— Лукреция Борджия — това ужасно създание! Да, предполагам, че имах предвид именно нея — призна мис Еймъри. — Знаете ли, като дете често сънувах кошмари, свързани с тази жена. Представях си я много бледа, но висока и със смолисточерна коса като нашата скъпа Лучия.

Доктор Карели занесе захарницата на мис Еймъри. Тя поклати отрицателно глава и той я върна на таблата. Ричард Еймъри остави кафето си, взе едно списание от бюрото и започна да го прелиства, докато леля му развиваше темата Борджия.

— Да, имах ужасни кошмари — казваше в това време мис Еймъри. — Сънувах, че съм единственото дете в стая, пълна с възрастни, а всички те пиеха от изящни бокали. После тази очарователна жена — сега, като се замисля, тя наистина много приличаше на теб, скъпа Лучия, — та тя се приближаваше до мен и ме принуждаваше и аз да взема един бокал. От начина, по който се усмихваше, аз като че ли долавях, че не бива да пия, но знаех, че не мога да й откажа. По някакъв начин тя сякаш ме хипнотизираше, за да ме застави да го направя, а след това започвах да чувствувам в гърлото ужасна пареща болка и усещах, че се задушавам. След което, разбира се, се събуждах.

Доктор Карели се беше приближил до Лучия. Застанал пред нея, той иронично се поклони.

— Моя скъпа Лукреция Борджия — примоли й се той, — смилете се над нас!

Лучия не реагира на шегата му, като се направи, че не го чу. Настъпи тишина. Усмихвайки се на себе си, доктор Карели й обърна гръб, изпи кафето си и остави чашата на масата в средата на стаята. Барбара също бързо допи кафето си и изглежда усети, че темата трябва да се смени.

— Какво ще кажете за малко музика? — предложи тя и отиде до грамофона. — Какво да пусна? Онзи ден, докато бях в града купих една чудесна плоча.

Тя започна да пее, придружавайки думите на песента с леки и бързи танцови стъпки.

— „Хей, бейби, как си ти, имаш ли си някой?“ И как беше нататък?

— О, Барбара, скъпа, само не тази вулгарна песен — примоли й се мис Еймъри. Тя прекоси стаята и отиде при нея, за да й помогне да изберат някоя плоча. — Разполагаме с далеч по-хубави неща. Ако става въпрос за популярна музика, тук имаме няколко чудесни песни на Джон Маккормак. Или какво ще кажете за „Светия град“? Не мога да си спомня името на сопраното. Или пък защо не тази прекрасна плоча на Мелба Рекърдс? А, да, ето — Ларгото на Хендел.

— О, стига, лельо Каролайн. Едва ли Ларгото на Хендел ще ни ободри кой знае колко — възпротиви се Барбара. — Ако ще е класическа музика, тук трябва да има и италиански опери. Хайде, доктор Карели, това е по вашата част. Елате и ни помогнете да изберем.

Карели отиде до грамофона при Барбара и мис Еймъри и тримата се заеха да преглеждат купчината плочи. Ричард сега изглеждаше съвсем погълнат от списанието си.

Лучия стана и уж безцелно тръгна бавно към масата в средата на стаята, за да надникне в металната кутия. После, след като се увери, че никой не я наблюдава, тя взе едно от шишенцата в кутията, на чийто етикет се четеше „Хиосциаминов хидробромид“. Отвори шишенцето и изсипа върху дланта си почти всичките му таблетки. Докато правеше това, вратата откъм кабинета на сър Клод се отвори и на прага се появи Едуард Рейнър, неговия секретар. Лучия не го забеляза, но той видя как тя върна шишето обратно в металната кутията и после отиде до масата за кафе.