Агата Кристи - Черно кафе

След като първо се огледа, за да се увери, че Ричард Еймъри е зает с лекарствата, че Едуард Рейнър и Барбара Еймъри все още танцуват в далечния край на стаята и че Каролайн Еймъри е задрямала, Карели мина пред канапето и седна до Лучия. Той продума с тих напрегнат глас:

— Направихте ли онова, за което ви помолих?

Гласът й беше по-тих от неговия и тя почти шепнеше, когато заговори с отчаяние:

— Нямате ли милост?

— Направихте ли онова, за което ви помолих? — попита още по-настойчиво Карели.

— Аз… аз… — заеквайки започна Лучия, но после се изправи, обърна се рязко и бързо отиде до вратата, която водеше към преддверието. Тя завъртя дръжката, но установи, че вратата не може да се отвори.

— Нещо не е наред с тази врата! — извика тя, обръщайки се с лице към другите. — Не мога да я отворя.

— Какво има? — попита Барбара, продължавайки да танцува с Рейнър.

— Не мога да отворя тази врата — повтори тя.

Барбара и Рейнър спряха да танцуват и отидат при Лучия. Ричард Еймъри се отправи към грамофона, за да го изключи, преди да се присъедини към тях. Всеки от тях се опита да отвори безуспешно вратата под погледа на мис Еймъри, която беше събудила, но продължаваше да седи. Доктор Карели остана прав до библиотечния шкаф.

Сър Клод се подаде от кабинета си с чаша кафе в ръка, без никой да го види. Той остана там миг-два, за да погледа групичката хора, струпали се пред вратата на преддверието.

— Колко необичайно! — възкликна Рейнър изоставяйки опитите си да отвори вратата и обръщайки се към останалите. — Изглежда бравата някак е заяла.

Гласът на сър Клод се разнесе из стаята, стресвайки всички:

— О, не, не е заяла. Заключена е. Заключена е отвън.

Сестра му се изправи и отиде при него. Отвори уста, за да каже нещо, но той я изпревари.

— Аз наредих да я заключат, Каролайн — рече й той.

Приковал погледите на всички, сър Клод отиде до масата за кафе, взе бучка захар от захарницата и я пусна в чашата си.

— Искам да ви кажа нещо — обяви той на останалите. — Ричард, ще бъдеш ли така добър да позвъниш за Тредуел?

Синът му го погледна, сякаш се канеше да каже нещо, ала след кратка пауза отиде до камината и натисна звънеца в стената зад нея.

— Предлагам ви да седнете — продължи сър Клод и посочи към столовете.

Вдигнал вежди, доктор Карели прекоси стаята и седна на ниското столче. Едуард Рейнър и Лучия Еймъри също си намериха места, докато Ричард Еймъри, който изглеждаше озадачен, избра да остане прав пред камината. Каролайн Еймъри и племенницата й Барбара заеха канапето. След като всички седнаха, сър Клод премести креслото така, че да може безпрепятствено да ги наблюдава, после и той седна.

Вратата отляво се отвори и влезе Тредуел.

— Позвънихте ли, сър Клод?

— Да, Тредуел. Обади ли се на телефонния номер, който ти дадох?

— Да, сър.

— Задоволителен ли беше отговорът?

— Напълно, сър.

— И на гарата е отишла кола?

— Да, сър. Една кола е отишла да посрещне влака.

— Много добре, Тредуел — каза сър Клод. — Можеш вече да ни заключиш.

— Да, сър — отвърна Тредуел и се оттегли. Когато икономът затвори вратата зад себе си, се чу как в ключалката се превъртя ключ.

— Клод! — възкликна мис Еймъри — Какво, за Бога, си мисли, че прави Тредуел…?

— Тредуел действа по мое нареждане, Каролайн — остро я прекъсна сър Клод.

Ричард Еймъри се обърна към баща си:

— Може ли да попитаме какво значи всичко това? — студено се осведоми той.

— На път съм да ви обясня — отговори сър Клод. — Моля всички да ме изслушате спокойно. Като начало, както вече разбрахте, тези две врати — той посочи двете врати на библиотеката — са заключени отвън. От моя кабинет не може да се излезе навън, освен през тази стая. Стъклените врати на библиотеката също са заключени.

Той се обърна в креслото си към Карели, на когото някак между другото обясни:

— Всъщност са заключени от едно лично мое хитроумно изобретение, за което семейство ми знае, но с което не може да си служи.

После сър Клод отново се обърна към всички продължи:

— Това място е капан за мишки — той поглед на часовника си. — Сега е девет без десет. Малко след девет ще пристигне и мишеловът.

— Мишеловът? — лицето на Ричард Еймъри, изразяваше пълно недоумение. — Какъв мишелов!

— Детектив — обясни сухо известният учен и отпи от кафето си.

Думите на сър Клод бяха посрещнати с изумление, Лучия нададе глух вик, а съпругът й втренчено я погледна. Мис Еймъри изписка, а Барбара възкликна „Мили Боже!“. Едуард Рейнър се включи с безсмисленото си „Ама че работа, сър Клод!“, единствено доктор Карели остана спокоен.