Агата Кристи - Черно кафе

После направи гримаса.

— А! Ето, че стигаме до сериозните работи — възкликна тя, вадейки от кутията някакви малки кафяви стъклени шишенца. — Атропин, морфин, стрихнин — четеше тя етикетчетата.

— Внимавай, лельо Каролайн, ако предизвикаш буйния ми нрав, ще сложа в кафето ти стрихнин и ти ще умреш в ужасни мъки. — Барбара направи шеговит жест, с който заплаши леля си, а тя пък изсумтя и махна с ръка.

— Така, едно е сигурно — тук няма нищо, което да изпробваме върху Лучия, за да я накараме да живне — засмя се Барбара и почна да прибира обратно шишенцата и стъкълцата в металната кутия.

Точно бе вдигнала високо едно шишенце морфин в дясната си ръка, когато вратата откъм преддверието се отвори и Тредуел въведе вътре Едуард Рейнър, доктор Карели и сър Клод Еймъри. Пръв влезе секретарят на сър Клод — Едуард Рейнър, невзрачен млад мъж към тридесетте. Той отиде при Барбара и надникна в кутията.

— Здравейте, мистър Рейнър, интересувате ли се от отрови? — попита го тя, като продължи да прибира шишетата в кутията.

Доктор Карели също се приближи до масата. Тъмнокос и смугъл, на около четиридесет години, Карели бе облечен в отлично скроен вечерен костюм. Държеше се изискано и когато говореше, се долавяше почти незабележим италиански акцент.

— Какво имаме тук, мис Еймъри? — осведоми се той.

Сър Клод се забави на вратата, за да каже неща на Тредуел.

— Разбра ли инструкциите ми? — попита той и остана доволен от отговора на Тредуел, който гласеше:

— Напълно, сър Клод.

Икономът излезе от стаята и сър Клод прекоси библиотеката, за да отиде при госта си.

— Надявам се, ще ме извините, доктор Карели — рече той, — ако отида в кабинета си? Чакат ме няколко важни писма, които трябва да бъдат пуснати още тази вечер. Рейнър, идваш ли с мен?

Секретарят тръгна със своя работодател и те заедно влязоха в кабинета на сър Клод през междинната врата. Когато тя се затвори зад гърба им, Барбара изведнъж изтърва шишето, което държеше.

Доктор Карели чевръсто пристъпи напред и вдигна шишето, което Барбара изтърва. Преди да й го върне с любезен поклон, той му хвърли бърз поглед и възкликна:

— Хей, какво е това — морфин? — Той взе друго шишенце от масата. — Също и стрихнин! Мога ли да попитам, млада госпожице, откъде имате тези шишенца със смъртоносно съдържание?

Той почна да изследва съдържанието на металната кутия.

Барбара погледна с неприязън изискания италианец.

— Военни трофеи — рече кратко тя с тънка усмивчица.

Каролайн Еймъри се изправи притеснено и отиде при доктор Карели.

— Това не са точно отрови, нали, докторе? Искам да кажа, биха ли навредили някому? — попита тя. — Тази кутия я имаме от години. Съдържанието й е безвредно, нали?

— Аз бих казал — сухо отвърна Карели, — че с малкото, което разполагате тук, бихте могли да погубите, грубо казано, двадесет силни мъжаги. Не зная вие кое наричате безвредно.

— О, мили Боже! — ахна ужасено мис Еймъри, сетне се върна до стола си и тежко се отпусна на него.

— Ето това, например — продължи Карели, обръщайки се към събралите се. Той взе едно шише и прочете бавно надписа върху етикетчето. „Стрихнинов хидрохлорид“, една шестнадесета от грана 2 2 Един гран — 0.648 гр. — Б.пр. . — Седем-осем от тези хапченца и умирате ся една не съвсем приятна смърт. Изключително болезнен начин да се отървеш от този свят… — Той взе друго шише. — „Атропинов сулфат“. Отравяща то с атропин понякога много прилича на отравяна с птомаин. Също много мъчителна смърт.

Той прибра двете шишета, които разглеждаше и извади трето.

— А това тук — продължи той, говорейки много тихо, като натъртваше на всяка дума, — е хиосциаминов хидробромид, една стотна от грана. Не изглежда много впечатляващо, нали? Ала ви уверявам, че трябва да изпиете само половината от малките бели таблетки вътре и… — Той направи изразителен жест. — … Няма да има никаква болка, въобще дори няма да ви заболи. Само ще потънете бързо в сън без сънища, но сън, от който никога повече няма да се събудите.

Той отиде при Лучия и й подаде шишето, сякаш я канеше да пробва. На лицето му беше изписана усмивка, но очите му останаха сериозни.

Лучия загледа шишето като хипнотизирана. Протегна ръка и произнесе като в унес:

— „Ще потънете бързо в сън без сънища“… — промълви тя и посегна да го вземе.

Вместо да й го даде, Карели хвърли бегъл поглед към Каролайн Еймъри, в който сякаш се четеше въпрос. Тя потръпна и погледна нещастно, но не каза нищо. Карели сви рамене и обърна гръб на Лучия, като все още държеше шишето с хиосциаминон хидробромид.