Агата Кристи - Черно кафе

Барбара сведе поглед към красивата чернокоса съпруга на своя братовчед.

— Да не си поднесла някоя добра новина на Ричард? — попита тя. — За това ли става въпрос?

— Добра новина? Каква добра новина? Не зная за какво говориш — възрази Лучия.

Барбара сгъна ръце в лактите и направи движение, като че ли люлееше бебе. В отговор на тази пантомима Лучия тъжно се усмихна и поклати глава. Мис Еймъри обаче с ужас се строполи на стола.

— Барбара! — смъмри я тя.

— Е — каза Барбара, — стават и такива неща.

Леля й енергично поклати глава.

— Не искам и да мисля какво става с младите момичета в днешно време — каза тя, без да се обръща конкретно към някого. — По наше време ние не говорехме за майчинството така лекомислено и аз никога не бих позволила…

Тя спря, защото чу, че вратата се отвори и се обърна точно навреме, за да види как Ричард излиза от стаята.

— Ти постави Ричард в неудобно положение — продължи тя, обръщайки се към Барбара — и мога да кажа, че изобщо не съм изненадана.

— Е, лельо Каролайн — отвърна Барбара, — ти си с викториански разбирания, нали знаеш. Родила си се, когато на старата кралица са й оставали още цели двадесет години живот. Ти си типична представителка на твоето поколение, аз пък смея да кажа — на моето.

— Аз обаче не се и съмнявам кое поколение предпочитам… — започна леля й, само за да бъде прекъсната от Барбара, която се изкикоти и каза:

— Мисля, че викторианците са били чудесни! Разказвали са на децата си разни измислици за това, че бебетата никнели под храсти с цариградско грозде. Намирам го за много сладко.

Тя затършува из чантата си, намери цигара и запалка и запали. Точно щеше да заговори отново, когато мис Еймъри й направи знак да мълчи.

— О, спри да се правиш на глупачка, Барбара. Аз наистина се тревожа за това бедно дете тук и бих искала да не се шегуваш за моя сметка!

Внезапно Лучия не издържа и избухна в плач. Опитвайки се да избърше сълзите от очите си, тя рече, ридаейки:

— Вие всички сте толкова добри с мен. Никой не се е отнасял така с мен, докато не дойдох тук и не се ожених за Ричард. Чудесно е да съм сред вас. Просто не мога да…

— Няма нищо, няма нищо… — промърмори мис Еймъри, сетне стана, отиде при Лучия и я потупа по рамото. — Няма нищо, скъпа. Зная какво имаш предвид — прекарала си целия си живот в чужбина, а това е много неподходящо за едно младо момиче. То не получава подходящо възпитание, а и хората от континента имат много странни разбирания относно образованието. Няма нищо, няма нищо.

Лучия стана и несигурно я погледна. Тя остави мис Еймъри да я заведе до канапето и седна в единия му край, а мис Еймъри струпа възглавнички около нея и после също седна.

— Разбира се, че си разстроена, скъпа, но трябва да се опиташ да забравиш Италия, макар, разбира се, прекрасните италиански езера да са така прелестни през пролетта, както винаги съм казвали. Много е хубаво да се ходи там на почивка, но човек, естествено, не би искал да живее на това място за постоянно. Стига, стига, скъпа, не плачи!

— Мисля, че тя има нужда от едно силно питие — предложи Барбара, докато сядаше на масичката за кафе. Тя изпитателно, но не без съчувствие се взря в лицето на Лучия. — Този дом е ужасен, лельо Каролайн, изостанал е с години назад във времето. Тук не са и чували за коктейли! Друго, освен шери или уиски преди вечеря и бренди след това — няма. Ричард не може да направи един приличен „Манхатън“ и все пита Едуард Рейнър как се приготвя уиски с лимонов сок. Това обаче, което наистина ще ободри Лучия за нула време, е един „Сатанински мустак“.

Мис Еймъри се обърна шокирана към племенницата си.

— Какво — запита тя ужасено — е това „Сатанински мустак“?

— Приготвя се много лесно, ако разполагаш с нужните съставки — отвърна Барбара. — Състои се просто от равни части бренди и ментова сметана, но не бива да забравяш и щипка червен пипер. Това е номерът! Направо е върховно и сто на сто след това ще живнеш!

— Барбара, знаеш, че не одобрявам такива алкохолни стимуланти! — възкликна мис Еймъри и потръпна. — Скъпият ми баща винаги казваше…

— Не знам какво е казвал — отвърна Барбара, — но абсолютно всеки в този дом знае, че милият стар прачичо Алджърнън имаше репутацията на пияч от класа.

Отпърво мис Еймъри изглеждаше така, сякаш ще избухне всеки момент, но после на устните й се появи нервна усмивчица и тя успя да каже само:

— При джентълмените е различно.

Барбара обаче не се примири с това: