Агата Кристи - Черно кафе

— Мосю Поаро… — започна той, след което се поколеба…

— Мосю? — учтиво го подкани Поаро.

Ричард продължи, събирайки цялата си решителност:

— Мосю Поаро, боя се, че не ми е съвсем ясно какво точно ви е помолила моята съпруга да разследвате.

Поаро помисли за миг, преди да отговори. После се усмихна любезно и рече:

— Да речем кражба на документ. Мадмоазел ми каза — продължи той и посочи към Барбара, — че съм бил повикан тук за това.

Хвърляйки укорителен поглед към братовчедка си, Ричард рече на Поаро:

— Въпросният документ беше… намерен.

— Нима? — попита Поаро, усмихвайки се загадъчно.

Изведнъж малкият детектив привлече вниманието на присъстващите, като отиде до масата в средата на стаята и погледна плика, който все още лежеше върху нея и за който всички бяха напълно забравили покрай вълнението и объркването, предизвикани от смъртта на сър Клод.

— Какво искате да кажете? — попита Ричард Еймъри Еркюл Поаро. Последният театрално засука мустак и внимателно отупа от ръкава си някаква въображаема прашинка.

— Изглежда, това е несъмнено някаква моя глупава идея — отговори накрая дребничкият детектив. — Видите ли, онзи ден чух една много забавна историйка — за празната бутилка, бутилка, в която нямало нищо.

— Съжалявам, не ви разбирам — заяви Ричард Еймъри.

Вдигайки плика от масата, Поаро промърмори:

— Точно се чудех… — той погледна косо Ричард, който взе плика от него и надникна вътре.

— Празен е! — извика Ричард. Сетне го смачка, хвърли го на масата и погледна въпросително Лучия, която се отдалечи от него.

— Значи… — продължи несигурно — предполагам, че трябва да бъдем претърсени…, че ние…

Гласът му заглъхна и той се огледа, сякаш търсеше някой да му подскаже как да постъпи. Срещна обърканите погледи на Барбара и леля си й смущение от страна на Едуард Рейнър и съчувствие от доктор Карели. Лучия продължаваше да избягва погледа му.

— Защо не послушате съвета ми, мосю? — предложи Поаро. — Не правете нищо, докато не дойде докторът. Кажете ми — попита той, сочейки към кабинета — накъде води тази врата?

— Към кабинета на баща ми — отвърна му Ричард.

Поаро прекоси стаята и отиде до вратата, надникна вътре, за да огледа кабинета и после се върна пак в библиотеката, кимайки с глава, сякаш доволен от нещо.

— Разбирам — промърмори той и, обръщайки се към Ричард, добави: — Eh bien , мосю, не виждам причина да оставате повече в тази стая, след като предпочитате да се оттеглите.

Всички се почувстваха облекчени. Доктор Карели стана пръв.

— Естествено — заяви Поаро, гледайки италианския доктор, — никой не бива да напуска дома.

— Аз отговарям за това — обяви Ричард, след което Барбара и Рейнър излязоха заедно от стаята, последвани от Карели. Каролайн Еймъри се помайваше около креслото на брат си.

— Бедният скъп Клод — промълви на себе си. — Бедният скъп Клод.

Поаро отиде при нея.

— Имайте кураж, мадмоазел — рече й той. Зная, че шокът е бил голям за вас.

Мис Еймъри го погледна с насълзени очи.

— Толкова се радвам, че поръчах на готвача да приготви пържена писия за тази вечер — каза тя. — Беше едно от любимите ястия на брат ми.

Правейки храбри опити да не се разсмее и да се държи в съответствие със сериозния и тон, Поаро отговори:

— Да, да, сигурен съм, че това е истинска утеха за вас.

Той изведе мис Еймъри от стаята. Ричард последва леля си и след минутно колебание Лучия също живо напусна библиотеката. Поаро и Хейстингс останаха сами с трупа на сър Клод.

Веднага щом библиотеката се опразни, Хейстингс нетърпеливо се обърна към Поаро и го попита:

— Е, какво мислите?

— Затворете вратата, ако обичате, Хейстингс! — беше единственият отговор, който получи.

Приятелят му се подчини, а Поаро бавно поклати глава и огледа стаята. Разходи се напред-назад, хвърли поглед върху мебелировката, като сегиз-тогиз изучаваше и пода. Внезапно спря и се наведе, за да разгледа преобърнатия стол, на който седеше Едуард Рейнър, когато лампите угаснаха. Поаро измъкна изпод стола малък предмет.

— Какво намерихте? — попита го Хейстингс.

— Ключ — отговори Поаро. — Прилича ми на ключ за сейф. Забелязах, че в кабинета на сър Клод има сейф. Хейстингс, ще бъдете ли така добър да пробвате този ключ и да ми кажете дали пасва.

Хейстингс взе ключа и отиде в кабинета. Междувременно Поаро се приближи до тялото на учения, бръкна в джоба на панталоните му и извади оттам връзка ключове, като огледа внимателно всеки от тях. Хейстингс се върна и го информира, че ключът наистина пасва на сейфа в кабинета.