Агата Кристи - Черно кафе

— За Бога, човече, нима наистина е необходимо? — попита Ричард с тревожна нотка в гласа. — Той не е ял или пил нещо по-различно от останалите. Абсурдно е да се предлага…

— Нищо не предлагам — прекъсна го доктор Греъм твърдо и авторитетно. — Просто ви казвам, че по закон се налага разследване и че прокурорът със сигурност ще иска да знае причината за смъртта. Засега аз просто не зная какво е причинило смъртта на сър Клод. Ще се обадя да вземат трупа и първото нещо, което ще уредя, е утре сутринта по спешност да се направи аутопсия. Ще гледам по-късно да дойда отново тук с някакви по-конкретни факти.

Той бързо излезе от стаята, следван от все още протестиращия Ричард. Поаро остана загледан след тях и лицето му придоби озадачен вид, когато отново се обърна да погледне трупа на човека, който спешно го беше повикал чак от Лондон. „Чудя се какво ли си искал да ми кажеш, приятелю? От какво си се страхувал? — помисли си той. — Дали само от кражбата на формулата или си се боял и за живота си? Ти разчиташе Еркюл Поаро да ти помогне, но го извика на помощ твърде късно. Все пак аз ще се опитам да открия истината.“

Клатейки замислено глава, Поаро се накани да излезе от стаята, когато вътре влезе Тредуел.

— Показах на другия джентълмен стаята му, сър — каза той на Поаро. — Може ли да ви покажа и вашата, която също се намира най-горе на стълбището и е точно до неговата? Позволих си още и да поръчам за двама ви малка студена вечеря, тъй като идвате от път. Докато се изкачваме по стълбището, ще ви покажа къде се намира трапезарията.

Поаро изрази любезното си съгласие, като кимна с глава.

— Много ви благодаря, Тредуел — каза той. — Между другото, най-настоятелно ще посъветвам мистър Еймъри да остави тази стая заключена до утре, когато ще знаем повече за тазвечерното трагично събитие. Ще бъдете ли така добър да се погрижите за това, след като излезем от нея?

— Абсолютно, сър, щом това е вашето желание — отговори Тредуел и последва Поаро на излизане от библиотеката.

Когато Хейстингс слезе на закуска късно на следната сутрин и след като добре си беше поспал, той откри, че ще се храни самичък. От Тредуел научи, че Едуард Рейнър е закусил съвсем рано и се е прибрал в стаята си, за да подреди някои от книжата на сър Клод, че мистър и мисис Еймъри са закусили в своя апартамент и че още не са слезли, и че Барбара Еймъри е излязла в градината с чаша кафе, където вероятно още се припича на слънце. Мис Каролайн Еймъри пък бе поръчала да й занесат закуската в стаята, оплаквайки се от леко главоболие и Тредуел не я беше виждал оттогава.

— А да сте срещали мосю Поаро тази сутрин, Тредуел? — попита Хейстингс и научи, че приятел лят му станал рано и решил да се поразходи до селцето.

— Чух мосю Поаро да казва, че имал да свърши някаква работа там — додаде Тредуел.

След обилната закуска, състояща се от бекон, наденички, яйца, препечен хляб и кафе, Хейстингс се върна в уютната си стая на първия етаж. Оттам му се предлагаше прекрасен изглед към част от градината, а така също и към приличащата се на слънце Барбара Еймъри, на която Хейстингс остана да се порадва известно време. Чак когато тя се прибра в къщата, той се настани в едно кресло със сутрешния „Таймс“, който, разбира се, бе даден за печат твърде рано и затова не споменаваше нищо за смъртта на сър Клод Еймъри от предната вечер.

Хейстингс се върна на първа страница и започна да чете. Половин час по-късно той се събуди от леката си дрямка, за да открие, че Еркюл Поаро се е надвесил над него.

— А, mon cher , както виждам, здраво работите по случая — засмя се Поаро.

— Всъщност, Поаро, аз размишлявах известно време за снощните събития — заяви Хейстингс. — И така трябва да съм задрямал.

— Но защо не, приятелю? — успокои го Поаро. — Аз също, разбира се, разсъждавах за смъртта на сър Клод и, естествено, за кражбата на тази негова толкова ценна формула. Всъщност дори предприех някои стъпки и сега всеки момент очаквам да се обадят по телефона и да потвърдят или отхвърлят едно мое подозрение.

— Какво подозирате, Поаро, или пък кого? — попита нетърпеливо Хейстингс.

Преди да отговори, Поаро погледна през прозореца.

— Не, не мисля, че мога да ви разкрия това на този етап от играта, приятелю — отвърна той дяволито. — Нека просто да приемем, че, както обичат да казват факирите от цирка, бързината на ръката мами окото.

— Ама наистина, Поаро — възкликна Хейстингс, — на моменти можете да изкарате човек от кожата му. Смятам, че трябва поне да ми кажете кого подозирате в кражбата на формулата. В края на краищата може да ви бъда от полза, ако…