Агата Кристи - Смърт край Нил

Тя каза това откровено и непосредствено. Поаро изобщо не се съмняваше, че за нея това е била причината. Не бе искала парите на Линет Риджуей, но бе обичала Саймън Дойл, обичала го бе безумно, заради него бе забравила какво е милост и справедливост.

— Реших да съставя план. Струваше ми се, че най-важното е и двамата да имаме алиби, тоест Саймън и аз да дадем показания един срещу друг, но така че тези показания да ни освободят от всякакви подозрения. За мен беше лесно да се преструвам, че мразя Саймън. Това беше съвсем естествено при дадените обстоятелства. Ако Линет бъдеше убита, вероятно щяха да заподозрат мен, така че би било по-добре да ме заподозрат веднага. Постепенно уточнихме всички подробности. Исках да бъде така, че ако сгрешим някъде, да заловят мен, а не Саймън. Но той се безпокоеше за мен. Единственото нещо, от което бях доволна, бе, че не трябваше да го извърша аз. Просто не можех! Не можех да се промъкна и да я убия хладнокръвно, докато спи! Не бях й простила и мисля, че бих я убила, ако я гледам право в очите, но не и в гръб… Внимателно обмислихме всичко. Въпреки това Саймън написа с кръв Ж, което беше глупава, мелодраматична постъпка. Типично за него! Но това не възбуди подозрения.

Поаро кимна.

— Не беше ваша грешка, че Луиз Бурже е била будна онази нощ… И след това, мадмоазел?

Тя го погледна открито.

— Да, ужасно е, нали? Не мога да повярвам, че аз го извърших! Сега разбирам какво искахте да кажете тогава в Асуан. „Не отдавайте сърцето си на злото…“ Много добре ви е известно какво се случи. Луиз даде на Саймън да разбере, че знае всичко. Саймън ви помоли да ме заведете при него. Когато останахме сами, той ми каза за нея. Каза ми какво трябва да направя. Не се ужасих, просто нямах сили, но бях уплашена, така ужасно уплашена… Така е, когато започнеш да убиваш. Саймън и аз бяхме в безопасност, в пълна безопасност, но това момиче, тази мизерна френска изнудвачка… Занесох й всички пари, които можехме да съберем. Престорих се, че й се подмазвам. И тогава, когато броеше парите, го извърших! Беше толкова лесно. Това е най-страшното, най-ужасяващото… Толкова лесно… Но дори и след това подозренията се насочиха към нас. Мисиз Отърбърн ме беше видяла. Тя триумфално се запъти по палубата към вас и полковник Рейс. Нямах време да мисля. Действах светкавично. Беше като в кошмар. Знаех, че този път е въпрос на живот и смърт. Това ускори нещата… — Тя замълча. — Спомняте ли си, когато влязохте след това в каютата ми? Казахте, че не сте сигурен защо сте дошли. Бях толкова нещастна, така се страхувах. Мислех, че Саймън ще умре…

— Аз се надявах на това — каза Поаро.

Жаклин кимна.

— Да, за него така би било по-добре.

— Не исках да кажа това.

Тя погледна мрачното му лице и каза тихо:

— Не ме съжалявайте толкова много, мосю Поаро. Животът ми никога не е бил лек и ако бяхме спечелили, щях да бъда много щастлива и може би за нищо нямаше да съжалявам. Но ето случи се така и сега трябва да плащам. Предполагам, че стюардесата е тук, за да пази да не би да се обеся или тайно да глътна някоя капсула с цианкалий, както става в книгите. Не се безпокойте! Няма да направя това. За Саймън ще бъде по-лесно, ако съм до него.

Поаро се изправи. Жаклин също стана и внезапно прибави с усмивка:

— Спомняте ли си, когато казах, че трябва да следвам звездата си? Вие отговорихте, че това може да е злощастна звезда. И аз казах: „Тази злощастна звезда, тази падаща звезда.“

Той излезе на палубата, а смехът й все още звънтеше в ушите му.

Беше ранно утро, когато пристигнаха в Шелал. Скалите мрачно се извисяваха край водите на Нил.

Поаро прошепна:

— Каква дива страна! До него беше Рейс.

— Е, свършихме работата си — каза той. — Наредих Рикети да бъде свален пръв на брега. Радвам се, че го заловихме. Уверявам ви, че е много хитър. Много пъти ни се изплъзваше. Трябва да намерим носилка за Дойл. Колко бързо призна всичко.

— Това не ме учудва — отговори Поаро. — Той е от онези престъпници, които са много наивни и суетни — когато им докажеш колко са нищожни, веднага рухват! Признават си всичко като децата.

— Заслужава да бъде обесен. Той е безчувствен негодник. Съжалявам за момичето, но нищо не може да се направи.

Поаро поклати глава.

— Хората казват, че любовта оправдава всичко, но това не е вярно. Жени, които могат така силно да обичат, както Жаклин обичаше Саймън Дойл, са много опасни. Така си казах, когато я видях за пръв път: „Това момиче обича прекалено много!“ Така е…