Агата Кристи - Третото момиче

— В крайна сметка нейното писмо стигна ли до вас? — попита Поаро.

— Да… тя… една по-официална версия. Не му отговорих. Реших, че е по-разумно да не го правя.

— Не искахте ли отново да я видите?

— Тя бе последният човек, който бих пожелал да видя. Беше с изключително труден характер. Винаги е била такава. А и дочух разни неща за нея. Била станала алкохоличка. Е, имаше и други неща.

— Пазите ли писмото й?

— Не, скъсах го!

Доктор Стилингфлийт рязко попита:

— Дъщеря ви някога говорила ли ви е за нея?

Рестарик сякаш нямаше желание да отговори.

Доктор Стилингфлийт настоя:

— Може да се окаже важно, ако е така.

— Вие, докторите! Да, веднъж ми спомена за нея.

— Какво точно ви каза?

— Съвсем внезапно каза: „Татко, онзи ден видях Луиз“. Аз се стреснах и попитах: „Къде я видя?“, а тя ми отговори: „В ресторанта на нашия блок“. Леко се изненадах и казах: „Не съм подозирал, че я помниш“. А тя ми отговори: „Нищо не съм забравила. Дори и да исках, мама не би го позволила“.

— Да — отбеляза доктор Стилингфлийт. — Да, това има значение.

— А вие, мадмоазел — обърна се изведнъж Поаро към Клодия. — Норма споменавала ли ви е някога за Луиз Карпентър?

— Да. Беше след самоубийството. Каза, че тя е порочна жена. Прозвуча доста детински, ако разбирате какво имам предвид.

— Вие бяхте ли в апартамента през онази нощ… или по-точно, през онази ранна утрин, когато мисис Карпентър се е самоубила?

— Не, не бях тук. Отсъствах от къщи. Спомням си, че се върнах на следващия ден и тогава научих. — Тя се извърна към Рестарик и попита: — Помните ли? Беше на двайсет и трети. Бях ходила в Ливърпул.

— Да, разбира се. Трябваше да ме представяте на заседанието на Хевър Тръст.

— Но Норма е спала тук през онази нощ? — обади се Поаро.

— Да — отвърна Клодия малко неловко.

— Клодия? — Рестарик я хвана за ръка. — Какво знаете за Норма? Има нещо. Нещо, което криете.

— Нищо не крия! Какво бих могла да зная за нея?

— Мислите, че не е с всичкия си, нали? — намеси се доктор Стилингфлийт. — Както и момичето с черната коса. И вие също — обърна се рязко той към Рестарик. — Всички ние се държим учтиво и избягваме този въпрос, а мислим едно и също. С изключение на главния инспектор. Той нищо не мисли. Той събира факти: луда или убийца. А вие , мадам?

— Аз? — скочи мисис Оливър. — Аз… не зная.

— Въздържате се от преценка? Не ви обвинявам. Трудно е. Повечето хора се съгласяват с общото мнение. Просто използват различни думи. Това е всичко. Хлопа й дъската. Смахната. Откачена. Побъркана. Има халюцинации. Има ли някой, който да смята, че тя е нормална?

— Мис Батърсби — обади се Поаро.

— Коя, по дяволите, е мис Батърсби?

— Директорка на училище.

— Ако някога имам дъщеря, ще я изпратя в нейното училище… Разбира се, аз съм от друга категория. Аз зная . Зная всичко за това момиче!

Бащата на Норма се втренчи в него.

— Кой е този човек? — попита той главен инспектор Нийл. — Какво иска да каже с това, че знае всичко за дъщеря ми?

— Познавам я, защото през последните десет дни се намираше под мое наблюдение — отвърна Стилингфлийт.

— Доктор Стилингфлийт е висококвалифициран и уважаван психиатър — поясни главен инспектор Нийл.

— И как попадна във вашите ръце… без първо някой да поиска съгласието ми?

— Попитайте „Мустака“ — отвърна доктор Стилингфлийт и кимна към Поаро.

— Вие… вие…

Рестарик беше толкова ядосан, че не можеше да говори.

Поаро спокойно каза:

— Имах вашите нареждания. Искахте да намеря дъщеря ви, да се погрижа за нея и да я защитя. Аз я открих… и успях да заинтересувам доктор Стилингфлийт с нейния случай. Тя беше в опасност, мистър Рестарик, в много голяма опасност.

— Едва ли е била в по-голяма опасност, отколкото е в момента! Арестувана по обвинение в убийство!

— На практика тя все още не е обвинена — измърмори Нийл и продължи: — Доктор Стилингфлийт, да разбирам ли, че желаете да изразите професионалното си мнение относно психическото състояние на мис Рестарик, както и дали тя осъзнава естеството и значението на постъпките си?

— Можем да си спестим официалното медицинско заключение — отговори Стилингфлийт. — Това, което сега искате да разберете, е съвсем просто — дали момичето е лудо или е нормално? Добре, ще ви кажа. Момичето е нормално , точно толкова, колкото всеки един от вас в тази стая!

Всички се втренчиха в него.